👉За първи път дъщерята на Гала разкрива себе си - трудностите, изпитанията и спечелените битки. И макар на екран нещата, често да изглеждат розови, животът не винаги такъв. За Мари Константин най-щастливото събитие - раждането на първтото й дете, идва ръка за ръка с най-големия кошмар. Да чуеш диагнозата рак. Едва три месеца след като детето ти идва на бял свят.
👉 „На първия месец след раждането ме изпратиха на ядреномагнитен резонанс, за да видят какво се случва и след изследването ме извикаха в една малка стаичка да поговорим, казаха ми, че имам образувание на бъбрека”, спомня си Мари. 👉 Първият преглед е заради счупено ребро. Не очаква да чуе точно тези думи. Не очаква да чуе диагноза. Рак на десния бъбрек. Излизането от болницата и първата среща с мъжа до нея - Константин, казва, че не си спомня - “като тези снимки, на които ти си на фокус и всичко е размазано.”
👉 Така за Мари започва най-тежкото изпитание - седмици, в които не знае дали ще може да бъде до детето си. “Първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея, да я вдигам… не знаех дали Лора ще има майка.”
👉В последствие се налага да замине за Германия, с помощта на вуйчо си, където се подлага на операция. Към днешна дата образуванието не е в тялото на Мари, но белезите - физически и психически, остават трайно.
“На всеки три месеца трябва да ходя на изследвания, на прегледи. И се надявам след пет години, ако седна пак на това столче, да мога да кажа, че ракът не е в мен”, казва вече с усмивка Мари. Въпреки трудностите тя успява да запази самообладание и остава силна през всички месеци.
Това, което казва, че ѝ помага през цялото време, е че наравно с кошмара се случва и най-хубавото нещо в живота ѝ. „Някъде в този целия период разбрах, че съм станала майка. Забравих и за себе си, и за всичко. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще.” Мари казва, че страхът е бил заменен от гняв, защото няма да може да бъде до детето си в първите месеци след раждането. Както и около най-близките си хора точно преди Коледа. Тя споделя, че не се е оставила ужасът да я сломи през цялото време. Най-много болка обаче Мари вижда в лицето на майка си – Гала. „Тя във всеки един момент се опитваше да се събере."
👉 Да не личи. Смятам, че в много моменти и колегите ѝ са го виждали. Сигурно и зрителите. Само тя знае какво е преживяла.”
„Моето щастие обича тишината. И тъгата ми обича тишината. И тази част от живота си никога не аз споделям. Може би с голямо закъснение. Ако преценя нещо малко.”
👉Въпреки, че предпочита да запазва своето щастие и нещастие за себе си, сега Мари вижда медиите и социалните мрежи като трибуна, където да сподели своята битка, за да помогне на жените, които минават през това.
„Важното е защо казваме днес това на хората. Винаги съм вярвала, че когато човек има трибуна, не може само розовото. И не минавам само аз през това. Смятам, че трябва да се споделя”, казва тя и допълва, че се надява, че през своята история може да вдъхне “мъничко надежда” на жените като нея. На въпроса на Мон Дьо дали изпитва гняв към себе си или Господ, Мари отвръща, че нито за миг не се е ядосвала на съдбата си. “Аз съм вярващ човек, така че мисля, че Господ ми е давал изключително много. Бил е безкрайно щедър към мен и аз имам много за което да бъда благодарна”, казва тя и допълва, че гняв към собственото си тяло, защото е създало това образувание, също няма, защото “същото тяло е създало и Лора”. 👉И сега е готова да ѝ отдаде цялото си време като бъде до нея още дълго.
“Обичам да съм вкъщи и да създавам уют, да се наслаждавам на времето с близките си.”
