Филип Атанасов кандидатства за „Игри на волята: България“ за трети път, преди да влезе в екстремното риалити, в началото - от отбора на Резервите. За него участието е сбъдната мечта и през цялото предаване той изглеждаше сякаш се забавлява на Арената, дори и при тежки и екстремни битки.
За повечето зрители, Фифо бе безапелационен финалист и железен играч, не само като физика, но и като психика. Участникът извървя дълъг път до последната битка и нито за момент не се предаде. Той гостува в студиото на „На кафе“, където разказа повече за преживяванията си на Арената.
„Поставях си цел след цел. В началото не мислех, че ще ме допуснат до формата. Когато ме приеха, си поставих следващата цел - да оцелея възможно най-дълго. След това във финалната седмица си поставих още една цел, но последната не успях да изпълня. Бях разочарован, но всяко чудо за три дни. Осъзнах нещата. В началото се бях фокусирал главно върху загубата, но след като премислих и осъзнах докъде стигнах, няма как да не съм доволен от себе си“, признава Филип.
Той се превърна в един от фаворитите на много хора и често е спиран от свои фенове, които го поздравяват за участието му. Това естествено го прави горд и щастлив.
„Близките ми се гордеят с мен и дори родителите ми, които ме познават добре, пак са учудени на нещата, които правя. Говоря за чисто физическите компоненти. Аз имам добра самооценка и знам на какво съм способен. Доволен съм, че показах това, което мога и стигнах до финала“,сподели още Филип.
„Една от грешките, които си намирам, е, че мълчах повече, но така съм преценил на място. Имах си план за действие, гледах си моята игра и дори да се скарам с някого, нищо нямаше да променя. Опитвах се вътрешно да съм спокоен и да не се ядосвам от коментарите на другите хора“, разкрива мотивите си за поведението си участникът.
За коалициите, конфликтите и стратегиите
„За мен няма противопоставяне мъже - жени. Когато отидох в племето, заварих една готова коалиция, съставена само от жени. На следващия ден стана лек скандал и разбрах, че тази коалиция играе срещу мен. Това беше моя ответна реакция, за да се защитя. Излезе ми едно изкуствено име, което е безпочвено. Жените се справяха много добре на повечето игри“, коментира Филип.
„Ако трябва да кажа едно нещо, което много ми липсваше – това е храната. Две поредни седмици бяхме на Дивата река. Втората седмица беше доста трудна за мен, защото без храна нямам енергия. Не знам с колко отслабнах, първо в самата игра и след това на Реката. Може би около 6-7 кг, което е около 10% от теглото ми. Племето ми хареса, защото определям хората по начина, по който играят на Арената. Силно племе бяхме и за мен това беше най-важното. Предпочитах да има караници извън игрите, но на Арената да сме железни. Близки от останалите участници ми останаха най-вече Чакалов и Лефтеров“, разказва Филип.
„Имахме една нощ на Резиденцията между полуфинала и финала, и бях доста уверен в себе си и фокусиран в играта. Предната вечер сънувах как побеждавам. Събудих се и си казах дано сънят ми стане реалност. Най-трудният момент за мен бе след като загубих. А другият труден момент бе когато стъпих на плажа и разбрах, че съм резерва. Това се оказа кошмар, който не исках да изпитвам“, споделя финалистът.
„Занимавам се с енергетика и мисля, че дълго ще работя тази професия. През студентските ми години шест лета съм работил като спасител и джет инструктор по плажовете. Като инструктор ми се е случвало да влача тежки неща. Обичам екстремните изживявания. Скачал съм с бънджи, парапланер, парашут и се опитвам да вдигам адреналина по всякакъв начин. Като малък тренирах плуване, а преди три седмици беше последното ми състезание – турнир по плуване за ветерани. На него спечелих пет златни медала в различни дисциплини. Участвах в пет дисциплини и във всички станах първи. Две седмици след излизането ми от „Игри на волята: България“ имах сериозно състезание в Белград и се чудех дали да отида, тъй като формата ми беше паднала, но отидох и за мое учудване заех шестото място“, разказва повече за тренировките и подготовката си.
За подготовката му за „Игри на волята: България“
„Купих си прашка и реших, че трябва да по тренирам с нея, тъй като виждах този елемент в предишни сезони, а не го бях правил от дете. Също така хвърлях брадва на вилата. Но нищо друго не съм тренирал физически“, обясни Филип.
