👉Той споделя за тежките различия с баща си, Георги, когото нарича „най-лошия човек“. По думите му, баща му го е обиждал, наричал го е „наркоман и гей“, и дори е посягал физически. „Просто ми навреди докато бях тийнейджър и после изчезна“, казва музикантът. Той разказва за моменти, в които е завиждал на приятелите си, които са ходили за риба с бащите си, нещо, което той никога не е имал. Ноев споделя, че е простил на баща си, който в момента страда от деменция, но не му е мъчно за него. „Все едно не съм му син, а някакъв случаен бастун“, казва той.
📌Болестта и борбата за живот
Като най-труден Свилен определя момента, в който му съобщават, че бащата на жена му е починал.
„Две седмици след това получих язва. Щях да умра докато бяхме на море с Невена. И се оказа, че тия травми много често минават през стомаха. През червата. И се разболяват хората. И няколко месеца пък след това ми казаха, че имам множествена склероза.“
👉Лекари му казват, че до две години може да се окаже в инвалидна количка. Потърсил е алтернативно лечение при украински професор. Оказва се, че всъщност не страда от множествена склероза, а от бактерията борелия, която причинява лаймска болест. „Нещо като чудо“ е фактът, че се е излекувал. Тази борба го е направила „определено по-безстрашен“, но и го е довела до мисли за самоубийство.
📌Музиката като спасение и професия
👉Ноев разказва, че не е имал глас няколко месеца, след като му е поставена диагнозата. Тогава тялото му е дало сигнал да се събере и да измисли какво да прави с живота си. Според него музиката не трябва да се прави само за пари, а трябва да се използва за изразяване на емоции. „Винаги съм пял за нещата, които ме болят“, споделя той.
📌По-зрял и по-мъдър на 50
👉На прага на 50-ия си рожден ден, Свилен споделя, че мъжете на тази възраст вече не трябва да имат илюзии. Той споделя, че не се чувства остаряващ, а просто гледа напред. „Моят midlife crisis изразява това, че напоследък почнах да си правя татуировки". Той признава, че „много мрази простаци“ и хората, които не уважават себе си и изкуството. Свилен мечтае единствено да „накара хората да искат да са по-интелигентни“. Той е благодарен на майка си, която го е изпратила в техникум в Правец, с което го е откъснала от семейството и му е помогнала да поеме по своя път.
