В календара на Българската православна църква днешната неделя е известна като Неделя Сиропустна. Празникът се нарича още Сирни Заговезни или Прошка.
Отбелязва се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината, разказва Vesti.bg. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Виж още: Как се прощава изневярата? Историята на Тяна и Иво от "Един за друг"
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
Виж още: С мили думи за любимите жени, на ресторант или с компания: Как известните българи празнуваха 8 март?
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате...", "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор.
Прието е днес да се извършва и обичаят хамкане: На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.
Изображение: iStock
