Какво се случва в „Игри на волята“? Първо Неделчо отстрани Рабухчиев, а сега и Паулина поряза мечтите на Борис за финал в шоуто. Истината е, че решаваща роля за последната битка на Боби имаха веригите, които трябваше да носи. Борис спечели доста повече от 100 хил. лв. – истински приятелства, спомени за цял живот и невероятен опит. Какво още ни сподели той? Не пропускай този разговор!
Отпадна на крачка от финала. Какво те провали в тази финална битка?
Ако трябва да бъда максимално обективен, веригата просто ми пречеше да дишам. Това е нещото, което ме провали на тази битка. Така го усетих, така мисля, че беше.
Виж още: Рабухчиев след "Игри на волята": За последната битка, благотворителността и бъдещия живот в Катар
Имаш ли усещането, че Паулина малко или много беше подценявана от вас, мъжете?
Подценявана – не. По-скоро всички имахме ясната представа, че в едни неща тя се справя много добре, а в други – не. Често не правеше добри стратегии на много от игрите. Но въпреки това в повечето случаи е показвала хубави качества. Аз не мога да кажа, че съм излязъл на арената, подценявайки я в никаква форма.
А дали все пак не ставаше въпрос и за доза късмет във вашата битка?
Не, нямаше късмет! Паулина се раздаде много в играта, тя беше много сърцата. Всъщност тя доста ме изненада как добре се представи в тази битка.
Не спечели стоте хиляди лв., но какво друго успя да спечелиш?
Спечелих няколко истински приятеля, спечелих доста ценен житейски опит. И, разбира се, доста траен психологически опит – натрупах го по време на предаването, но ме държи вече и няколко месеца по-късно.
Виж още: Морунов след "Игри на волята": Съжалява ли за нещо, какво мисли за Елизабет и има ли жена до себе си
Казваш за психологическия опит – какво ново разбра за себе си?
За себе си не съм разбрал кой знае колко много ново, но със сигурност успях да остана по-устойчив на определени неща. Например да преглъщам някои неща от другите. Научих се да преценявам колко точно емоция да показвам.
Като професионален спортист как се подготви за Игрите?
От спортна гледна точка не промених нищо в тренировъчния си режим. Нямам проблем от физическа гледна точка. Единственото, което направих, е да решавам повече пъзели, до което така и не се стигна в предаването. Също така качих няколко килограма, защото знаех, че ще има глад и затова и бях доста пухкав в началото.
С какъв спорт се занимаваш?
С кросфит. Освен това сега в неделя ми предстои състезание по трибой. Иначе съм се състезавал почти цял живот в борбата.
Виж още: Вальо след "Игри на волята": Защо е искал да разпадне Приключенците, за Светата троица и гаджетата
Ти си вегетарианец. Има ли нещо във връзка с храненето, което трябва да знаят другите вегетарианци, които искат да се включат в Игрите?
Когато говорим за отношение на екипа на предаването към мен като вегетарианец, съм срещал разбиране във всеки един момент. Няма нещо, което трябва да спира вегетарианците от участие в Игрите. Единственото е, че ще усетят глад в някой момент и най-често под ръка ще има само месо в някаква форма – дали ще се хване някъде някакво животно, или ще бъде уловено. Тогава ще трябва вегетарианците да преценят колко ще устискат.
А ти устиска ли?
Успях, да.
Как ти се отрази гладът, с колко килограма отслабна?
Когато бях най-слаб, бях с 13 кг. по-лек, отколкото като влязох в „Игри на волята“. Като се прибрах, бях с 10 кг. по-малко.
Виж още: Мани след "Игри на волята": За фалшивите новини, победите в живота и лицемерието
Ти си рекордьор на Гинес. Как човек решава, че иска да подобри световен рекорд?
Първо човек трябва да си избере нещо, в което е добър, да оцени собствените си възможности. Да е сфера, в която знае, че ако се потруди достатъчно, има реален шанс да бъде възнаграден и оттам нататък да положи целия труд. Когато дойде възнаграждението, е много приятно.
Колко време мина в подготовка от момента, в който реши, че искаш да подобриш рекорда до самото му подобряване?
За първия беше доста – може би 4 години. Имах изключително тежка контузия, бях преживял и катастрофа. Това доста забави нещата. За втория подготовката ми беше около 8-9 месеца. За следващите опити за подобряване на рекорда, които планирам, смятам да се подготвям отново толкова – 8-9 месеца.
Ти всъщност освен рекордьор на Гинес на 28 г., имаш сериозна професия, имаш и сериозна връзка. Има ли нещо, което все още не си постигнал?
Със сигурност! Мечтая да постигам колкото се може повече щастие за себе си и своите близки. В момента работя усилено в тази посока – да работим по-малко и да се радваме повече.
Виж още: Кремeна след "Игри на волята": Какво я научи шоуто, за приятелството с Мани и скандалите със Стоян
Ти беше в национален ефир всяка вечер в продължение на 3 месеца. Има ли нещо, което искаше хората да видят за теб, а не успяха?
Смятам, че каквото исках да покажа, го показах. Всеки си има своите моменти и под двата прожектора – и под положителния, и под отрицателния. Надявам се хората, които гледат, да имат повече очи за положителното и да взимат повече от него, а не от другото.
В този ред на мисли – четеш ли коментарите в социалните мрежи?
Случва се да хвърлям по едно око, но в никакъв случай не се вглъбявам особено много в това. Обръщам им някакво внимание.
Разпознават ли те по улиците? Как реагират хората?
Да, разпознават ме и истината е, че хейтът и негативизмът са изцяло във виртуалното пространство. На живо съм видял само хубаво – положителни емоции, усмивки, хубава енергия, радост. Това е много зареждащо и много хубаво и това всъщност е най-хубавото нещо, което ми се случи след Игрите. На моменти обаче е и малко странно, защото ме гледат, сочат с пръст, усмихват ми се. Понякога хората ги е срам да кажат „здрасти“, понякога – не ги е, но когато го направят, винаги е приятна емоция. Говорим си, на мен ми е приятно.
Виж още: Красима след "Игри на волята": За интригите, разочарованието, Елизабет и Симеон
А имаш ли някаква по-странна или куриозна история, свързана с твой фен?
Случката даже е изключително куриозна. Бях на бул. Симеоновско шосе, бързах и се опитвах да спра едно такси. То обаче не спря, вероятно имаше клиент вътре. След таксито обаче имаше учебна кола и тя спря. Попитаха ме „накъде си“. Казах им, инструкторът се обърна към курсистката и я попита дали ще се справи да кара към центъра. Курсистката каза, че ще се справи, качиха ме и ме закараха. И двамата ме разпознаха, забавлявахме се много, момичето си караше, а мен ме повозиха към моята дестинация.
Как ще посрещнеш празниците?
В моя бранш преди празниците е изключително натоварено, затова знам, че ще работя много. Как точно ще посрещна празниците, нямам представа. През последните години все импровизираме в последния момент, но винаги се получава чудесно. Надявам се и тази година да е така, пък ако остане време да си планирам почивка, ще го направя с удоволствие. Та засега конкретни планове нямам.
Изображение: Красена Ангелова
Игри на волята
