През последните години НАСА проследява големите трансформации, които са станали на Земята. Агенцията публикува снимки преди и след, а разликите често спират дъха.
1. Дъждовните гори са погълнати от ферми в Бразилия
Снимка: NASA, Images of Change
Изображението по-горе показва щата Рондония в западна Бразилия, една от най-обезлесените части на Амазонка. През 1978 г. 2% от тропическите гори на щата са били изсечени. До 2008 г. това беше до 34% - площ с размера на Западна Вирджиния. Нови пътища стърчат в горите като рибени кости, а близките дървета изчезват скоро след това.
2. Канкун се разширява със зашеметяваща скорост
Снимка: NASA, Images of Change
Изображенията по-горе показват бързия растеж на Канкун, Мексико. През 70-те години на миналия век този район е бил слабо населен, дом на занаятчийски рибари и празни плажове. Но правителството настоя да превърне района в гореща туристическа точка и днес той е дом на 722 000 души.
3. Дубай изгражда верига от изкуствени острови
Снимка: NASA, Images of Change
Снимката показва бързия разтеж на Дубай, ОАЕ. За да насърчи плажния туризъм, градът построи стотици изкуствени острови по крайбрежието, използвайки пясък, изваден от морския бряг. Бяха поставени скалисти бариери, за да ги предпазят от ерозия. Двата най-известни острова имат формата на палми.
4. Бумът на нефтени пясъци в Албърта, Канада
Снимка: NASA, Images of Change
Изображенията по-горе показват растежа на добива на нефтени пясъци близо до река Атабаска през 2000-те години. След като пясъкът е изкопан, той се изплаква с гореща вода, за да се отдели битумът. След това пясъкът и водата се изхвърлят в хвостохранилища, които могат да се видят като гладки кафяви квадрати на изображенията. Тези мини са имали дълбоко въздействие върху пейзажа около тях. Горите трябва да бъдат изчистени, за да се направи път за мините - повече от 256 квадратни мили към 2011 г.
5. Пейзажът на Украйна се възстановява след Чернобил
Снимка: NASA, Images of Change
Изображенията по-горе показват развитието на района около Чернобилската атомна електроцентрала след експлозия на реактор през 1986 г. Вляво виждате района през 1986 г., точно преди инцидента. Има култивирани ниви, малки градове и стари гори. Тогава на 26 април радиация започна да изтича от реактор номер четири на Чернобил и хората напуснаха района.
От 2011 г. нещата изглеждат съвсем различно. Изоставените градове се рушат. Сега фермите са се върнали към пасища. Горите бяха изсечени от правителството и презасадени. Интересното е, че растителните и животинските популации всъщност са нараснали в забранената зона след инцидента. Животните все още са неблагоприятно засегнати от радиацията, но те също процъфтяват в отсъствието на хора.
6. Изкуствен пожар бушува в Намибия
Снимка: NASA, Images of Change
Горските пожари бяха решаваща част от екосистемата. Преди хората да се появят, саваните на Намибия изгаряха около веднъж на десетилетие. Когато мениджърите на парка Етоша потушиха тези периодични горски пожари, това доведе само до наистина масивни пожари по-късно, когато растителността се натрупа.
Сега в Намибия управителите на парка периодично се опитват сами да запалят по-малки пожари. Понякога обаче тези пожари могат да излязат извън контрол, както се случи през юни 2012 г., показано на сателитното изображение по-горе. На 9 и 10 юни ветровете се усилиха и пожарът бързо се разпространи на запад. За щастие нямаше пострадали животни - за разлика от неконтролируем пожар през 2011 г., който уби 30 носорога.
7. Опитите за укротяване на река Колорадо удариха на камък
Снимка: NASA, Images of Change
Река Колорадо започва в Скалистите планини и преминава през американския югозапад. През 20-ти век американците изградиха сложна система от язовири и резервоари, за да укротят реката, осигурявайки постоянен източник на прясна вода за ферми и градове като Финикс и Лас Вегас. Природата обаче не може да бъде контролирана напълно. Изображенията по-горе показват езерото Пауъл, резервоар на границата на Аризона и Юта, който е създаден след построяването на язовира Glen Canyon. През 1999 г. езерото беше пълно с много вода за близките окръзи. Но в началото на 2000-те години настъпи жестока суша и нивата на водата започнаха да спадат. Към май 2014 г. капацитетът на езерото е само 42 процента.
8. Аралско море
Снимка: NASA, Images of Change
Аралско море, разположено между Казахстан и Узбекистан, някога е било четвъртото по големина езеро в света. Днес, след десетилетия на дрениране за напояване, почти го няма.
9. Глетчерът Колумбия в Аляска намалява рязко
Снимка: NASA, Images of Change
Един от най-драматичните начини, по които трансформираме планетата, е чрез глобалното затопляне. А чудесно място да видите ефектите му е чрез топенето на ледници и ледени покривки по света. Изображенията по-горе показват ледника Колумбия в Аляска, който се влива директно в морето. Ледникът остана повече или по-малко неподвижен между откриването си през 1794 г. и 1980 г., но след това изведнъж започна да се свива. Между 1986 г. и 2014 г. носът му се е оттеглил на 12 мили на север, което го прави един от най-бързо намаляващите ледници в света.
10. Ледникът Larsen B в Антарктика се разпада
Снимка: NASA, Images of Change
Топенето на ледниците в океана ще повиши морските нива. Учените станаха свидетели на драматичен пример за това през 2002 г., когато огромно парче от шелфовия лед Larsen B в Антарктида - площ от 1250 квадратни мили - просто се разпадна в океана в рамките на един месец.
11. САЩ почивства замърсяването на въздуха
Снимка: NASA, Images of Change
Сателитни данни от НАСА, показани по-горе, разкриват огромно намаляване на замърсяването с азотен диоксид от автомобили, камиони и електроцентрали в Съединените щати между 2005 и 2011 г.
12. Блатата на Ирак се възстановяват след Саддам Хюсеин
Снимка: NASA, Images of Change
През 20-ти век буйните влажни зони на Ирак между реките Тигър и Ефрат са пресъхнали най-вече поради поредица от язовири, които са били построени за електричество, както и поради умишлената стратегия на Саддам Хюсеин да пресуши влажните зони и да накаже блатистите араби в региона за бунт. Но както показват изображенията по-горе, нещата се промениха значително след втората война в Персийския залив. След падането на Саддам Хюсеин иракчаните затвориха много от каналите, отводнили блатата.
13. Озоновият слой изтънява, но след това започва да се поправя
Снимка: NASA, Images of Change
Още през 70-те години на миналия век учените за първи път осъзнаха, че бързо изчерпваме стратосферния озонов слой на Земята, който ни предпазва от вредните ултравиолетови лъчи на слънцето. Това беше така заради наличието на хорофлуорвъглеводороди, които се използват основно в хладилници и климатици. За щастие този апокалиптичен сценарий така и не се случи. Учените разкриха проблема навреме. Съгласно Протокола от Монреал от 1987 г. световните лидери се съгласиха да премахнат фреона и в крайна сметка дупката в озоновия слой спря да се разширява.
14. Слънчеви ферми изникват в Калифорния
Снимка: NASA, Images of Change
Следващото голямо екологично предизвикателство е глобалното затопляне, което вероятно ще се окаже много по-трудно за спиране от дупката в озоновия слой. Това ще доведе до преустройство на цялата ни енергийна система; отказ от изкопаеми горива като въглища, нефт и природен газ; и търсене на по-чисти източници. Някои места вече предприемат стъпки в тази посока. Изображението по-горе показва растежа на слънчевата ферма Topaz в централна Калифорния, 550-мегаватова централа, състояща се от 9 милиона панела на 9,5 квадратни мили. Това е скромна стъпка в пренасочването на държавата към по-чиста енергия.
Източник: Vox
Снимки: NASA (images of change)
