До края мечтаеше за мъжка битка, но не беше ли по-логично накрая да номираш по-слаби състезатели, за да стигнеш по-лесно до финала?
Исках по-мъжка битка, не защото ще е по-трудна, а защото ако има жена срещу мен, в самата битка може би нямаше да има толкова много физически елементи, които са ми силата. Може би щеше да се иска повече сръчност, вероятността да загубя щеше да е по-голяма. Но в този етап не мисля, че имаше слаби играчи, за да си избирам слаб опонент.
Сподели, че си влязъл в Игрите, за да работиш върху реакциите си, емоциите си. Смяташ ли, че свърши "добра работа"?
О, да, и то много добра. Хората, които не ме познават, може да си мислят, че съм малко по-импулсивен, но онези, които ме познават, определено бяха изненадани от това колко съм се променил.
Каква оценка за представянето си поставяш?
Има още върху какво да работя и вече работя върху комуникацията с другите хора. Колкото до физическата част, не мисля, че има нещо, което да ме е разочаровало от представянето ми. От представянето си в другите елементи на игрите не съм чак толкова доволен от себе си и може да работя върху тях. Аз не се мисля за комплексен играч, мисля, че съм силен в моите си неща.
В "Игри на волята" бяхте доста спортистите, макар и занимаващи се с различни видове спорт. Но кой спорт според теб може да даде на състезателите най-много в такъв тип състезание?
Много зависи за каква игра става въпрос. Според мен най-комплексният спорт, който съществува, е може би ММА или лека атлетика.
Ако беше стигнал до финала, срещу кого искаше да се изправиш?
Срещу Милен, Боби, Тошко, Лазаринов… срещу абсолютно всички мъже, които стигнаха до финалите. Искаше ми се и Любо, и Чудомир да бяха останали до финала. Щеше да стане тежка физическа битка. В този сезон имаше много атлети и срещу тях щеше да стане тежка, оспорвана, физическа битка, която да ни вдигне пулса до 190 удара.
Ти беше един от участниците, които не бяха ходили на елиминации до финалната седмица. Как успя да се спасиш от негативния вот?
От малък играя на всякакви игри. Свикнал съм да играя с някаква тактика. Ако искаш да стигнеш напред, не трябва само да се мяташ на арената – не знаеш каква игра ще ти се падне, не знаеш кой ще ти се падне. Затова целта ми беше да ги избягвам елиминационните битки. Хора ми писаха, че ме е било страх от битки. Как може да ме е страх от битки, в които трябва да тичам по пясъка например и да нося яйце в лъжица, а не ме е страх да изляза в клетка срещу човек в битка (бел. ред. ММА двубой), който тренира и може да ме убие? А и ние се бяхме разбрали първо да номинираме слабите играчи, което не се спазваше от много хора.
Знаем, че си завързал и нови приятелства с участници от Игрите. Разкажи ни за тях.
С Митко (бел. ред. актьорът Димитър Банчев, който бе част от племето на Жътварите) още от първата седмица на Игрите много си допаднахме, беше много забавно с него. Буквално съм плакал от смях покрай него! Станахме си много близки. С Тошко няма какво да се коментира – през толкова тежки моменти минахме… тези 8 поредни загуби много ни сплотиха. Много хора не го харесваха, защото не разбираха какво им казва. Аз си го чувствам много близък!
Видяхме истинска метаморфоза в отношенията ти с Джералдин – първо се номинирахте, а накрая се прегръщахте. Как се стигна до тази промяна?
Ние бяхме три месеца един до друг, ние сме си делили по една филия хляб. Аз от самото начало казвам, че я номинирам не защото не я харесвам, а защото беше по-слаб състезател. Но ако не беше отишла на елиминационната битка, никога нямаше да стане такъв добър играч.
ВИЖ ОЩЕ: Победителят в "Игри на волята" Милен: За приятелите, егото и физиката! Какви са поуките на шампиона
Още във визитката ти стана ясно, че баща ти е афганистанец, а ти самият си израснал между две култури. Какво ти даде източната култура?
Ако я нямаше нея, нямаше да дам онази точка на Джери при колелото. Тази битка я гледахме с баща ми и той не реагира по абсолютно никакъв начин на това, за нас това е нещо, което е ясно, че ще го направя. Той знаеше, че ще ѝ дам точката преди да се кача още на колелото. Докато всички останали бяха изненадани, че съм го направил. Но аз не мисля, че е станало кой знае какво. Който и от Жътварите да беше, щях да го направя. Имунитетът не ме блазнеше толкова. Предпочитах да я задържа и да играем заедно. В България хората са много добри и топли, но там, в Афганистан, са една идея по-добри и топли.
От Ивана разбрахме, че тренирате заедно. Как се справя тя?
Жените на тренировките като цяло се справят по-добре, защото са по-координирани и по-бързо възприемат. Още в Резиденцията тренирахме заедно и много бързо влезе в час. Аз бях изненадан от нея. Всъщност ние като племе бяхме много изненадани от нея още при първата битка, когато се хвърли в нея, тя играеше много сериозно. Тя е и много интелигентна.
Какво обичаш да правиш, когато не тренираш?
Играя на компютърни игри, аз съм геймър. Играя главно на World of Warcraft.
А на теб известни българки писали ли са ти с покана за среща?
Още преди предаването имаше много такива покани. Но не мисля, че е заради спорта, макар че пък и много жени харесват „лоши момчета“.
И за финал: какво ти предстои в професионален план?
Имам проект, с който се занимавам и ще осъществявам, но за него ще говоря по-нататък. Имам и едно заведение, то е за бързо хранене. Иска ми се да го развия още него. Тренировките също продължават.
Източник thumbnail: FB Игри на волята, https://www.instagram.com/vaischo
