Може би сте чували, че на Земята са й необходими 365 дни, за да направи пълна обиколка около Слънцето, но това пътуване всъщност продължава около 365 и една четвърт. Високосните години помагат 12-месечният календар да съответства на движението на Земята около Слънцето.
След четири години тези остатъчни часове се събират до цял ден. Във високосна година добавяме този допълнителен ден към месец февруари, което го прави дълъг 29 дни, вместо обичайните 28.
Идеята за годишно наваксване датира от древен Рим, където хората са имали календар с 355 дни вместо 365, защото се основава на цикли и фази на Луната. Те забелязали, че календарът им се разминава със сезоните, така че започнали да добавят допълнителен месец, който нарекли Мерцедоний, на всеки две години, за да наваксат липсващите дни.
Високосните дни и месеци ги има, за да компенсират нашите календари, които не съвпадат напълно със слънчевата година. Както вероятно се досещате, основната последица от липсата на високосна година е, че дните започват да се движат.
Астрономът д-р Джеймс О'Донохю ясно показва как се случва това отклонение чрез анимация, подходяща за Gen Z, които предпочитат да виждат представена нагледно информацията.
Tomorrow we add a leap day, as 2024 is a leap year. I made a video to show why we do that and what happens when we don't
— Dr James O'Donoghue (@physicsJ) February 28, 2024
Have a nice extra day tomorrow! pic.twitter.com/uBtB9Vhxe1
Последствията, ако нямаше високосна година, не биха били много сериозни в реалния свят, въпреки че може да е проблем за тези, чиято работа зависи от сезоните (като фермери). Може също така, както е било преди въвеждането на григорианския календар, наистина да се объркат религиозните празници.
Григорианският календар бил въведен, след като Великден започнал да се отдалечава от пролетното равноденствие. Достатъчно време без високосни години би довело до това, че Коледа в Северното полукълбо ще се падне в средата на лятото.
Източници: iflscience
ScienceAlert
VESTI
