През декември 1932 г. FBI започва да събира досие за Алберт Айнщайн – не класическо ученическо портфолио, а суперобемен архив от 1 427 страници, пълен с телефонни подслушвания, кореспонденции и… дори изследвания на боклука му! Всичко това, защото J. Edgar Hoover го подозира в комунизъм и подривна дейност.
Причината? Айнщайн беше не само гений, но и социален активист. Той открито осъждаше расизма, национализма и неравенствата, защити афроамерикански активисти и дори прие Мариян Андерсън у дома си, когато тя беше дискриминирана . Тези смели позиции палят алармата на властите, които започват да го следят като потенциален „екстремен радикал“.
Досието включва всевъзможни съмнения – от контакти със съветски шпиони, до радикални теории за „умова машина“ и лъчево оръжие! Някои обвинения дори са базирани на слухове и писания на хора, стимулирани от параноята на Студената война.
Твърдения, че Айнщайн е помагал на бивши нацисти или че е свързан с разработката на ядрена бомба, също се оказват фалшиви. Дори е бил под телефонен надзор, а писма му са отваряни – без ясна причина освен страх от мисълта му .
Въпреки всичките тези нападки, Айнщайн продължава да стои здраво в името на свободата на словото. Друго предателство на духа – през 1953 г. той заявява, че интелектуалците трябва да отказват да дават показания пред анти-комунистически комитети. Умира през 1955 г., но оставя след себе си не просто научна революция, а вдъхновение за смелост и независимост.
Източници: