Всички сме манипулатори до известна степен и то от най-ранна детска възраст. Започваме с плач да търсим внимание, после механизмите стават малко по-сложни, но някои превръщат манипулацията в начин на живот. Така добре им се отдава, че стават завършени макиавелисти.
Със сигурност през живота си сте познавали поне един такъв експерт манипулатор - някой от семейството, колега или познат. Ако не се сещате в политиката е пълно с такива примери. Този тип хора са хитри, пресметливи и коварни. Най-общо можем да разделим хората на две групи - едни, които предпочитат да не използват манипулация, освен ако в конкретна ситуация не решат, че подобно поведение е оправдано или необходимо и други, които са темпераментно предразположени да бъдат манипулатори, интригата е въздухът, който дишат и те му се наслаждават. Защо обаче това е така?
Смята се, че макиавелизмът е наследствена черта, която вероятно се влошава и засилва от социалната и семейна среда на човека. Този тип поведение се проявява отделно от всякакви разстройства на личността, които индивидът може да изпита и които могат да предизвикат тревожност, паника, депресия, дисоциация, мания, еуфория и други чувства и настроения. Тези състояния в нашето общество и сред Gen-Z поколението са все по-често срещани и трябва да им се обръща сериозно внимание и от своя страна могат да бъдат предпоставка за макиавелистични реакции. Стресът от личностното разстройство обаче не извинява лошото поведение. Макар и в днешно време по всякакъв начин да се опитват да отнемат възможността ни да носим отговорност винаги ние сме тези, които избират как да действат с изключение на хората с психическа нестабилност.
Манипулативността е личностна черта и е устойчива през целия живот, но може да се подобри с терапия. Нужно е обаче човек да признае манипулативните си тенденции и самият той да има желание да потърси лечение. Но тъй като макиавелистите са склонни да се наслаждават на манипулативните игрите едва ли ще потърсят помощ, освен ако не се сблъскат със сериозна екзистенциална криза.
Източник: psychologytoday
Източник снимки: istockphoto
