Морунов се отличи в "Игри на волята" като един от най-достойните, честни и комплекси играчи в историята на шоуто. Той успя да запази хладнокръвие в много трудни ситуации, успя да запази баланса в отношенията, не прекали с нищо и показа, че с възпитание, интелект и добри обноски човек може да стигне доста далеч.
За голямо съжаление той отпадна от предаването на крачки от големия финал, но пък ще остане в сърцата на хората, които ежедневно го засипват с положителни коментари. Разговаряхме по традиция с отпадналия участник, а в този случай Морунов, който ни остави само с прекрасни впечатления. Повдигнахме темата за стратегиите, как се чувства от решението да се бие, което му коства и мястото, за отношенията при Бойците и някои лични въпроси.
Виж още: Помните ли ги? И те участваха в "Игри на волята" през годините, но отпаднаха твърде рано
Стигна почти до финалната права в трети сезон! Кое беше препъни камъчето в тази битка и имаше ли нещо, което не ти достигна, за да победиш противника?
- Понякога наистина е въпрос на късмет. Андрей си ме победи напълно честно в тази битка, заслужи да продължи. Казвам го с ръка на сърцето. След като се случи нещо, човек започва да го премисля и си казваш, че е трябвало да се направи едно, а не друго. Виждаш си грешките след битката, но вече няма значение.
Получи много позитивен отзвук от феновете на шоуто за постъпката си на последния ви племенен съвет. Смяташ ли все още за правилно решението си ти да отидеш на елиминационната битка? Все пак можеше да си още в играта!
- Понякога има лошо стечение на обстоятелствата. За постъпката си така реших да направя просто. Смятам решението си за правилно, защото исках да помогна на себе си, но и на племето. Стратегията ми беше да отида на тази битка и да отстраня един от Приключенците, което щеше да бъде и мой плюс. Понякога човек трябва да вземе едно решение, да тропне по масата и да действа.
В племето на Бойците имаше голямо разделение, а ти успя да не се превърнеш в негативен образ за хората. Как успя да балансираш и все пак да не се скараш крайно с никого, подобно на Неделчо и Мани, и Мани с всички останали?
- Неделчо и Мани са се карали, но не са били смъртни врагове. Аз се включих в предаването с една цел – да изпитам удоволствие от самите игри. Не съм очаквал, че ще го има този социален експеримент, сблъсък с различни характери, че ще има толкова дразнители. Исках да избегна всичко това. В реалния живот е така, можеш да не се виждаш с някого, но там нямаш този избор. Трябва да се постигне някакъв консенсус, за да съжителствате заедно. А и другото нещо е, че този човек е от племето ти и ще ти трябва, за да играете в битките. Разсъждавах така и си чаках битките.
Виж още: Анси от 1-ви и Дени от 2-ри сезон на "Един за друг" - първи приятелки! А приликата им е удивителна
С Мани отношенията ви бяха на приливи и отливи! Тя често обаче обвиняваше мъжете в племето, че се криете зад жените, за да не ходите на битки до последно. Така ли беше наистина или е по-скоро въпрос на тактика?
- Не, никога не е било тактика. В нашето племе така бяха поставени нещата, че от самото начало бяхме аз, Стоян, Неделчо, Мартин и бяхме много силни. Дърпаха ни назад жените, това е мое мнение, те не са лоши хора, но бяха по-слаби. Не бяха на нивото на жените от Шампионите или Приключенците. Моята логика беше, че аз исках да побеждавам в тези племенни игри, да намаля до минимум съветите. Именно тогава нямаше да има толкова дразги, а до тях се стигаше на съветите. По стечение на обстоятелствата, късмет или наистина сме били по-слабото племе, но ние бяхме почти постоянно на съвет. Искаха да ме изкарат женомразец, но мисля се видя, че не е така. За да спечелим битка, трябваше да се отървем от слабите звена.
В последно време Елизабет пое доста негативи върху себе си, ако съдим по коментарите в мрежата. Какво е мнението ти за нея и каква е тя като човек?
- Елизабет е едно много добро момиче. Никога не съм я обвинил за избора, който е направила и стратегиите ѝ. Това е една игра и тя е решила така да я играе. Никога няма да обвиня някого на база това как точно играе. Мога да обвиня за държание, арогантно поведение или ако се обижда, а тя не е обиждала или наранявала. Просто е решила да играе по този начин. Всеки си избира как да играе и си имаше тактика. Аз съжалявам, че нямах тактика. Исках да побеждавам, а другите имаха стратегии как да играят самата игра. Елизабет е невероятен човек.
Доволен ли си от представянето си в "Игри на волята" и има ли нещо, за което съжаляваш?
- Аз съм самокритичен към себе си. Ако кажа, че не съм искал да стигна до финал... ще излъжа. Всеки участник е там, за да побеждава. Ако говорим за участието ми от началото до отпадането ми, съм доволен. Не бих променил нищо, но може би щях да съм малко по-подготвен за социалната част от играта.
Разпознават ли те по улицата хората и как ти се отрази в житейски план участието в това ТВ приключение?
- Животът ми не се е променил. Пак си ходя на работя, върша си нещата, които имам. Определено не съм очаквал голямата популярност. Навсякъде ме разпознават, а най-хубавото е, когато децата искат да се запознаят с мен. Много са сладки и никога не бих отказал на дете да се снима с мен или да се запознае. Колкото и приятно обаче да е, понякога е малко дразнещо, но не отказвам на никого.
С кого остана по-близък след като напусна предаването?
- С последнте участници в Бойците, но и със Стоян, Мартин, Милена, Туджаров, с които гледаме епизодите заедно. Дано и след това продължим да се виждаме. С Борис и Стратимир също, има много качествени хора.
Професията ти е изключително важна и отговорна. Как реши да станеш част от пожарната и имал ли си някоя много екстремна ситуация?
- Не ми е било детска мечта да стана пожарникар, не съм си се представял. Роди ми се детенце и ми трябваше някаква сигурна работа. Един приятел ми каза, че има конкурс, пита ме дали бих кандидатствал и аз подадох документи. Приехаме, ходих на обучение около 6-7 месеца. Много ми хареса, когато започнах работата. Като опиташ нещо разбираш, ако е за теб или не съвсем. Аз не мога да застана в един офис цял ден, макар че знам два програмни езика, но не мога да стоя по цял ден. Обичам да съм навън, а седенето на едно място не е за мен. Може да прозвучи като клише, че пожарникарството е призвание, но то наистина е така. Никой не го прави за пари. Факт е, че получаваш редовно заплатата си. Дава ти някаква сигурност това нещо, но не го правим за супер пари. Не си рискуваме живота за парите. Понякога се изисква от нас да не изпитваме страх и да проявяваме героизъм, но първо трябва да пазиш себе си, за да спасиш другите.
Виж още: YouTube по западен модел или защо Andy Studio станаха толкова популярни
Стараем се да не навлизаме много в личния живот на участниците, но няма как да не те попитам – има ли по-специална жена в живота ти?
- Да, има! Имам си приятелка, с която сме заедно от около година и малко повече. Обичаме се, заедно сме.
Кой е твоят фаворит за спечелване на голямата награда?
- Моят фаворит определено е Андрей! Кратко и ясно.
Изображение: Красена Ангелова/NOVA, https://www.instagram.com/dimitar.morunov.ski/
