🤩👉Какво става, когато Сашко ни счупи играчката, за която сме мечтали и сме я сънували даже, а раницата ни за училище, която едва влачим, е толкова тежка, че ни се подгъват колената и отчаяно имаме нужда да поседнем поне за малко в градския транспорт? Що се отнася до помощта, от която и ние ще се нуждаем един ден, не е ли по-добре, както за нас, така и за другите, първо да помогнем на себе си, за да не се налага впоследствие някой друг да помага и на нас?
🤩👉Въобще, здравословно ли е да бъдем алтруисти, да решаваме чуждите проблеми, преди да сме решили своите собствени? Концепцията за здравословния егоизъм дава възможен отговор на този въпрос.
🤩👉Съвременната психология разглежда „здравословният егоизъм“ като възможност за пълноценна себереализация и умение да ценим собственото си здраве, личностно развитие и свобода. Това включва както отговорна грижа за собственото ни здраве и емоционална устойчивост, така и способност да поставяме ясни граници във взаимоотношенията си, най-вече като изградим умението да казваме „Не“. „Не“ на всичко, което е в наш ущърб и подкопава емоционалното и физическото ни здраве. Здравословният егоизъм е начин да осъзнаем, че личното ни щастие е наша лична отговорност, а не нечия друга. Така сме по-полезни и на всички останали. Психологът Ейбрахам Маслоу (авторът на известната „Пирамида на потребностите“) казва:
„Здравословният егоизъм е в основата на себеактуализацията и всъщност позволява на човек да бъде по-полезен и състрадателен към другите в дългосрочен план.“
🤩👉Практически концепцията за здравословния егоизъм се изразява в на пръв поглед елементарни ежедневни дейности. Това са здравословно хранене и достатъчно време за сън и почивка, отказване на ангажименти, които са ни неприятни и ни натоварват допълнително физически и психически, отделяне на време за личните ни предпочитания и хобита, независимо, че най-близките ни може да имат други планове... Постулати, които можем да прочетем във всеки сайт и статия, посветени на личностно израстване, техники за постигане на „нашата най-добра версия“ и душевна хармония. Дотолкова познати, че са се превърнали в модерни клишета, а за не малка част от техните автори – „гурута“, „коучове“ и пр., в източник на повече от прилични доходи. Всъщност, здравословният егоизъм се състои и в това, да можем и да кажем - „Мен това не ме засяга“. Доколко това е градивно както за нас самите, така и за хората около нас?
👉Противоречивостта на концепцията за здравословния егоизъм идва от това, че не винаги е ясна границата между наистина градивния, здравословен егоизъм и откровения нарцисизъм.
🤩👉Как да я разпознаем? Преди всичко, хората, които можем да наречем „здравословни егоисти“, не са психопати, нито социопати. Те не са лишени от емпатия. Когато задоволяват своите потребности, не правят това в ущърб на другите. Това при нарцисистите не е така. „Нарцисът“ се нуждае от обществено внимание, даже нещо повече – от всеобщо възхищение, за да не увехне. Това е основният двигател на неговата „себеактуализация“. Той не се интересува от чувствата и нуждите на другите. Нарцисистите не са склонни на допустими компромиси – такива, които удовлетворяват и двете страни при възникнал спор, без това да уронва честта и достойнството на опонента. Нещо повече – истината, била тя обективна или не, не е водеща при воденето на спор с нарцисист. За него най-важното е той да има последната дума и всички да му се възхищават. Здравословният егоизъм тук ни помага да кажем „Не“, да отстояваме себе си, като не се поддаваме на манипулации и щадим преди всичко собственото си здраве и емоции. Емпатията, при „здравословният егоист“, се изразява в разумна и навременна грижа и помощ за хората, които наистина се нуждаят от такава.
🤩👉Но в рамките на разумното. Дори Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!“ Не двете, едната! Защото ако дадеш и двете си ризи, на свой ред ще се озовеш в положението на човека без риза. В това няма смисъл. За да бъдеш полезен на другите, преди всичко трябва да си решил собствените си проблеми – на това учи здравословния егоизъм. И да следваш собствените си стремежи, желания, потребности. Това важи с особена сила, за хора, които трябва да изградят себе си не от нулата, както гласи клишето, а от ниво -1.
🤩👉Това изповядва и Емил Конрад в поредния епизод на подкаста „Тройка по никое време“ на Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“. Възможно ли е човек да се самовъзпита така, че да съумее да се съхрани и да остане верен на себе си и желанията си? Първата крачка е да приемеш положението такова каквото е, казва Емил Конрад, без излишно самосъжаление и сантименталности. Осиновен като бебе, Емил Конрад не е имал щастието да се радва на майчина любов от осиновителката си ... слабо казано. В такъв случай, не му ли е липсвала истинската му майка? „Не, защото не може да ти липсва нещо, което никога не си имал.“ „Съвсем наскоро открих истинските си родители. Не поддържам връзка с тях. Нямам нужда.“ Дали чрез своите видеа и книги помага на хората? „Не ги правя с тази цел – да давам съвети и да ги сугестирам да правят това или онова. Разказвам своята история и споделям нещата, които аз харесвам. Честен съм. Мисля, че по този начин помагам повече.“ Може би в това се крие здравословната същност на здравословния егоизъм? Да виждаш чуждите примери, но да следваш своя път, с допустими компромиси? Всеки решава сам за себе си. По възможност, която си даваме самите ние, стига да я искаме достатъчно силно.
🔗Източник снимки:
