Представи се!
Казвам се Малин Кръстев.
Кажи ни името на героя си от сериала „С река на сърцето“ и го опиши с три думи.
Героят ми се казва Стефан Тополски, технолог по вината, с дъщеря шеф на полицията. По принцип той самият е слаб характер – болни амбиции.
Какво харесваш в него?
Нищо не харесвам в него. Първо, защото е адски далеч от мен, но в същото време ми е актьорски страшно любопитно.
Кое негово качество би искал да притежаваш?
Може би волята и любовта към това, което създава, ме държат в тази роля по някакъв начин и е близко до мен. Стоицизмът му и волята за това да доведе нещата докрай - ето това искам да имам. И най-вече волята да откажа цигарите например - каквато нямам.
С какво ще ни изненада?
При толкова много паралелни линии всеки един от персонажите носи своята тайна, не знам как сценаристите и докъде ще доведат нещата, в кой момент моята тайна ще излезе наяве, така че изненадите ще бъдат много.
А кое е най-забавното от снимките на сериала, в който участваш сега?
Когато режисьорът Макариев ми позволи да влизам в епизоди, в които по принцип не участвам.
Най-ценният житейски урок за героя ти?
Позовавам се на петата поправка.
Въпрос на чест е?
Въпрос на чест в момента е да си упражняваме професията въпреки всичко, което се случва в тази държава. И в този сериал наистина думите чест и достойнство присъстват в голяма част от екипа и наистина с река и с ръка на сърцето сме тръгнали да правим този сериал, защото мисля, че и българският зрител и българската телевизионна общественост го заслужава. Мисля, че правим българско кино наистина заради едната чест и достойнство. Дано подобен тип телевизионни и бъдещи кино продукти да зададат верни въпроси на едни други хора в едно друго място и най-после да гласуват нормални закони и да продължим да работим.
С коя известна личност би споделил едно питие?
Геро.
Най-неочакваното нещо, което си правил от любов?
Така зададен въпросът означава, че никога не съм обичал.
Смяташ ли, че тайните могат да останат тайни?
Да, в това е парадоксът на човечеството – всички сме изтъкани от тайни, които много често отнасяме със себе си в гроба, но пък без тайни животът щеше да бъде скучен, еднопосочен, едноцветен.
На сърцето ти е?
На сърцето ми е професията.
Ако животът ти имаше саундтрак, коя щеше да е песента?
Може би от „Имало едно време в Америка“.
Коя е първата ти мисъл сутрин?
Кафе.
Кажи ни любимата си българска дума?
Може би – нежност.
За какво си благодарен?
Че Господ ме срещна с любопитни и интересни хора.
