Жанна д'арк на кладата / Jeanne d'arc au bucher / Опера / Франция (2006) / Руски субтитри

Тази страшна инквизиторска машина, монтирана от безпощадния Кошон и неговите английски покровители, изглежда, че трябва да сломи Жана, да я застави да се подчини на волята на мъчителите си, да осъди делото, за което се борела, и да се отрече от него. Но младата неграмотна лотарингска селянка, „отслабнала от мъките и жестокия тъмничен затвор и принудена ежедневно да отговаря на ловки коварни въпроси, измислени от подбраните съдии, никога не губела нито присъствие на духа, нито чудесната яснота на ума си. Подготвяли й клопки, които тя разгадавала с верен инстинкт. Върху нея като дъжд се сипели въпроси, които биха затруднили учени богослови; половин дузина опитни полемисти я нападали едновременно и прекъсвали отговорите й; безпорядъкът от време на време достигал такива размери, че нотариусите (които пишели протокола) заявявали, че не са в състояние да разберат нищо.“

Жана парирала провокационните въпроси на инквизиторите с изкуство, което предизвиквало удивлението на мъчителите й.

Ето някои техни въпроси и нейни отговори:

— Смяташ ли, че на тебе пада божията благодат?
— Ако на мене няма благодат, да ми я прати бог; ако има — да не ме лишава от нея!
— Как изглеждаше архангел Михаил, когато се появи пред тебе?
— Не съм виждала ореола му и не знам как беше облечен.
— Гол ли беше?
— Вие какво — мислите, че нашият господ няма с какво да го облече?
— Имаше ли коса?
— А защо, кажете ми моля, биха го остригали?
— Защо на коронацията в Реймс носеха твоето знаме, а не знамената на другите пълководци?
— Това знаме споделяше трудностите на борбата, то имаше право да сподели и славата!

Инквизиторите се опитвали да обвинят Жана в магьосничество, защото разрешавала на жените от народа да целуват украшенията й. Тя им отговорила:

— Да, много жени се докосваха до пръстените ми, но аз не знам нито мислите им, нито намеренията им.

Инквизиторите се опитвали да уличат жертвата си в богохулство:

— Нима ти не казваше край стените на Париж: „Предайте града — такава е волята на Исус?“
— Не! — отричала Жана. — Аз казах: „Предайте града на краля на Франция!“

Тя отказала да се закълне, че ще отговори безусловно на всички въпроси на инквизицията:
— Аз не знам за какво ще ме разпитвате; може би ще ме разпитвате за такива неща, за които не искам да говоря.
Задали и въпрос — ще избяга ли при удобен случай? Тя отговорила, че ако вратата е отворена, тя би излязла, макар и само за да се убеди — иска ли господ да избяга.

Попитали Жана — съгласна ли е да се подчини на папата?

— Отведете ме при него и аз ще му кажа — последвал твърде хитрият отговор6.

Кошон започнал да заплашва Жана с мъчения. Той отвел пленницата си в килията за мъчения, където й заявил:

— Жана! Във вашето дело има многобройни пунктове на обвинението, на които вие отказахте да отговорите или отговорихте лъжливо. Ние ви предупреждаваме да говорите истината или ще бъдете подложена на мъчения. Погледнете — инструментите за мъчение са готови, пред вас са палачите, които чакат само нашата заповед, за да започнат да ви изтезават. Те ще ви мъчат, за да ви насочат по пътя на истината, която вие не признавате, и за да ви осигурят по този начин двойно спасение — на вашата душа и на вашето тяло, което вие подлагате на толкова сериозна опасност заради вашите лъжливи измислици.

Жана отговорила на Кошон:

— Истината ви казвам — даже ако ми откъснете крайниците и ми изкарате душата от тялото, даже и тогава няма да променя показанията си, а ако ви кажа друго, след това винаги ще твърдя, че сте ме заставили със сила да направя това7.

Жана не била подложена на мъчения, защото Кошон и неговите сътрудници успели в края на краищата да я объркат с хитроумни въпроси и да получат от нея по такъв начин желания материал за обвинителна присъда.
Жана настоявала, че се е намирала в непосредствена връзка с „тържествуващата“, т. е. „небесна“ църква, че изпълнявала само указанията на ангелите, светците, блажените и бога.

— А по отношение на сражаващата се, т. е. земна църква? — задали й коварен въпрос инквизиторите. Смята ли се тя за нейна послушна дъщеря? Нейният отговор гласял: аз съм готова да се подчинявам на сражаващата се църква, но само в случай че тя действа съгласно повелите на бога.

Това било достатъчно, за да я обвинят в злостна ерес в „последното милосърдно предупреждение преди произнасянето на присъдата“: „Ти каза, че ако църквата ти заповяда да постъпиш против онова, което по твое убеждение излиза от бога, то ти няма да се подчиниш за нищо на света. По този пункт учените мъже смятат, че ти си еретичка, зломислеща, против единството и авторитета на църквата, отстъпница и до настоящо време закоравяла упорита еретичка по отношение на вярата.