Писмо До Дъщеря Ми...

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ...
Valentin Jeliazkov /Napolitano/©
-----------------------------
Ще мине време моя дъще,
когато вече няма да ме има,
покоя ще се вмъкне вкъщи,
ще стане хладно, като зима...
Ще молиш времето да върнеш,
със спомена на мъничко момиче,
ще искаш пак да те прегърна,
ще помниш, колко те обичах...
В дома ни ти ще се завръщаш,
но... няма кой врата да ти отвори,
само тишина ще те прегръща
и няма със кого да поговориш...
Днес... За мене нямаш време,
и тикче до окото ми подскача,
и се ядосвам дявол да ме вземе
и иска ми се да поплача...
Ще мине време, ще настане... тихо!
Ще шуми на двера бялата бреза,
в спомен твой ще съм усмихнат,
в окото ще съм пареща сълза...
Ще мине време - някога ще мине,
минавай скъпа, пък макар и рядко,
все още тук съм... и ме има.
Помни, че те обичам :
Татко.

IN ENGLISH:

Will take time my daughter
when I 'm gone ,
peace will be inserted at home
will be cool like winter ...
Will pray the time to go back ,
with the memory of a little girl
would you still hug ,
will remember how much they loved ...
In our house you will return
but ... no one can open your door ,
only peace will embrace
and with no one to talk to ...
Today ... For me there is no time
and a check mark next to my eye hopping
and angry devil take me
and I wish I could cry ...
Will take time , there shall be ... quiet !
Will fuss of Wiki white birch,
in your memory I will smile
eye I'm burning tears ...
Will take time - will ever pass
run expensive , albeit rarely ,
I'm still here ... and I have.
Remember that I love :
Dad.