Парчета история от Европейски първенства: Антонин Паненка

На местна почва Антонин Паненка направи име за Бохемианс Прага. Сега, като президент на клуба, той записа над 200 мача за тима между 1967 и 1981 г. Неговото име е записано с големи букви в историята, заради европейското първенство през 1976 г.
Паненка пристигна в Югославия с тима на Чехословакия, който бе непобеден в 15 мача, но имаше трудна задача на полуфинала срещу Холандия.
„Отидохме за мача със съмнение, че можем да победим холандците. Те бяха много класен тим. Ние се надявахме, че можем да измъкнем равенство и да стигнем до продължения. Че ще имаме шанс накрая“, разказва Паненка.
„Всъщност точно това се случи. Победихме Холандия, но може би това стана, защото холандците просто ни подцениха. Победата с 3:1 в продълженията осигури финал срещу световния и европейски шампион. Излязохме в този мач срещу фаворита Западна Германия като абсолютен аутсайдер. Но също така излязохме с огромно количество желание и оптимизъм, защото нямахме какво да губим. Вече бяхме определени като герои от нашите фенове, след победата над Холандия на полуфинала. Бих казал, че германците имаха повече шансове да вкарат гол, но ние водехме с 2:0. Големият шок за нас бе, че те изравниха в последната минута. Тогава изгубихме концентрация, но като погледна сега назад не бих казал това. Всъщност беше отлично за мен, защото това би даде възможност да стана известен с онази дузпа. Докато продълженията не разделиха съперниците се стигна до дузпи за първи път на финал на голям турнир“, добави Паненка.
„По време на тренировъчния лагер в планината Татра преди турнира, ние имахме така наречения модел на тренировка. Упражнявахме дузпи с публика на трибуните заради атмосферата. И мисля, че бяхме отлично подготвени. Ули Хьонес пропусна тяхната пета дузпа и беше мой ред, което направи работата ми много по-лесна.Тренирах тази дузпа тук на стадион Бохемия всеки ден в продължение на 2 години. Предимството ми бе, че до тогава никой не бе изпълнявал така дузпа и никой не знаеше за нея. Аз бях не 100%, а 1000% сигурен, че ще бъде гол. Очаквах да я използвам в мача с Холандия, но съдбата пожела друго.Никой не бе очаквал такъв успех от нас. Дори ние не вярвахме в онзи момент, че сме европейски шампиони. Не знаехме как да празнуваме такава победа, защото не бяхме свикнали с това. Но чувството, което имах, което и другите играчи и треньора споделяха, беше наистина фантастично. Имах усещането, че летя през въздуха. Беше красиво. Бих искал да опитам това чувство отново!“
Името на Паненка остава синоним на дузпите изпълнени по този начин от онзи миг до днес.
„Доволен съм и изключително горд, че други играчи копираха това изпълнение след това. И то не само неизвестни играчи, но също и някои от най-великите. Дори малките деца знаят тази дузпа. Хората все още говорят за нея и продължават да ме питат за нея. Щастлив съм, че хората все още се интересуват и идеята продължава да живее“, каза още Антонин Паненка.