Австрия срещу Унгария като валс

Австрия срещу Унгария. Една история, която тече покрай синия Дунав вече стотици години. Две нации, които до преди малко повече от 100 години бяха една държава.
След трагедията на първата световна война и разпадането на империята на Хабсбургите, футбола по тези места се превръща в музика, ритъм и радост! Като валс на Щраус: едно, две, три, едно, две, три, пирует, завъртане и гол. Няма я вече силата и тичането, остава само лекотата.
Преди важното е било топката да се удря силно, за да я пратиш колкото се може по-далеч. Покрай Дунав започват да я галят, уважават и търсят, все едно е една хубава жена. А какво по-добро нещо от един танц с хубава жена?
Това е промяна не само във футболното възпитание, но и в културното също.
Виена през 20-те години на миналия век - оркестърът свири, балната зала се напълва, зрителите са жадни за зрелище. На сцената излиза дунавския футбол!
По онова време футболните майстори са англичаните. Те дирижират модата. След това излизат и южноамериканците. Нациите от средна Европа, никой не ги познава. Знае се само, че за да стигне до Австрия този спорт, който хабсбургската аристокрация смята за пролетарски, помага не друг, а барон Ротшилд. В градините на неговата вила се провеждат първите мачове. Винаги между градинарите, прислугата и готвачите. Аристокрацията продължава да практикува само поло.
След 1918 г. света се променя драстично. Виена също. Футболът става най-популярния спорт за който се говори навсякъде. Особено в баровете. Най-честото място за събиране е Ринг Кафе – там писатели, художници, работници, играчи и треньори анализират тактиката и техническите отигравания.
Именно там прохожда и Хуго Мейсъл. Роден в Бохемия, страстта му към футбола е толкова силна, че надделява над желанието на семейството му да се заеме с бизнес. За няколко години Мейсъл се превръща в много добър треньор и човек, с който всички се сравняват. Той налага и новия стил на игра.
Англичаните след 1925 г. практикуват системата Дубълве Ем. Или просто Системата. Южноамериканците се впускат повече в техниката. Мейсъл избира трети път наречен Дунавски футбол. Къси и прецизни подавания, а не дългото изритване на топката на англичаните или анархията на терена на латиноамериканците.
Във философията на Мейсъл качествата на футболиста са важни. Той трябва да може да борави добре с топката, да се включва в точния момент, за да вкара гол. Матиас Зинделар, наричан Хартиения човек, заради слабата си фигура, се превръща в иконата на Вундертима на Австрия от онова време. Австрийците печелят интернационалната купа през 1932 г. и стигат до полуфинал на световното през 1934 г., загубен от Италия. През 1938 г. Хитлер и Втората световна война слагат край на всичко.
В началото на 50-те години футбола отново е на мода край Дунав. Но не във Виена, а в Будапеща. Унгарците печелят олимпийската титла през 1952 г., а година след това идва победа, която се помни и до днес. Пушкаш, Кочиш и компания печелят насред Уембли с 6:3 срещу Англия. Унгарският тим губи на финала на световното през 1954 г. срещу ФРГ, но върху онзи успех на немците и до днес тегне идеята, че е спечелен след употреба на допинг. Също както и с Австрия на Мейсъл, унгарския тим страда от политическа намеса в страната. Този път СССР е причината за пропадането, след кървавите бунтове в Будапеща през 1956 г.
Край широкия син Дунав още чакат следващият голям тим. Може би Евро 2016 ще покаже, дали Австрия и Унгария са способни да върнат славните години.