
Следвай
44
Андрей Рубльов(1966) - версия 03 ч 26 мин
416
30.06.2016
Създаден 1966 г., под името «Страсти по Андрею». Черно бял с изключение финалните кадри, показващи иконописа на Андрей Рубльов. По думите на Тарковски, изборът му е съзнателен т.к. «във всекидневието си – често не забелязваме че животът е цветен».
Състоии се от 8 новели, свързани по-скоро тематично, отколкото сюжетно, пролог (опита за летене, който макар и неуспешен се явява своеобразен контра пункт на в крайна сметка реализирания вечен стремеж за полет [звуците от камбаната в последната новела, буквално политат над безкрайната руска шир], огласявайки тържество на човешките мисли, мечти, дръзновение...); и епилог, преставляващ единствената цветна разкадровка на финала, подсказваща на зрителя, резултатa от мъките Андрееви.
Действието се развива на фона на Татарската инвазия през XIV век в Русия. Двама от героите във филма - князете на Москва и Звенигород са исторически личности - синове на великия московски княз Дмитрий Донски (победил хан Мамай на Куликовското поле 1380г. - първото сериозно военно поражение претърпяно от Златната орда) , макар елементът за тяхната ожесточена борба за надмощие е по-скоро художествена интерпретация. Междуособиците между княжествата тогава обаче, наистина са били ежедневие.
Пресъздадената атмосфера е проникната и от духовното влияние на източно православното християнство (в т.ч. исихазмът – култ към мълчанието) идващо, както от Византия, така и носено от прокудените от вече поробеното Българско царство, представители на прочутата Търновска книжовна школа. Има препратка към книжнината създадена от средновековните български автори по това време (Златния век на Иван Александър). По-специално споменава се Константин Костенечки - българин от Костенец, ученик и последовател на св. патриарх Евтимий, неправилно озвучен на руски, като Константин Констенчевски/ Костенченски.
Състоии се от 8 новели, свързани по-скоро тематично, отколкото сюжетно, пролог (опита за летене, който макар и неуспешен се явява своеобразен контра пункт на в крайна сметка реализирания вечен стремеж за полет [звуците от камбаната в последната новела, буквално политат над безкрайната руска шир], огласявайки тържество на човешките мисли, мечти, дръзновение...); и епилог, преставляващ единствената цветна разкадровка на финала, подсказваща на зрителя, резултатa от мъките Андрееви.
Действието се развива на фона на Татарската инвазия през XIV век в Русия. Двама от героите във филма - князете на Москва и Звенигород са исторически личности - синове на великия московски княз Дмитрий Донски (победил хан Мамай на Куликовското поле 1380г. - първото сериозно военно поражение претърпяно от Златната орда) , макар елементът за тяхната ожесточена борба за надмощие е по-скоро художествена интерпретация. Междуособиците между княжествата тогава обаче, наистина са били ежедневие.
Пресъздадената атмосфера е проникната и от духовното влияние на източно православното християнство (в т.ч. исихазмът – култ към мълчанието) идващо, както от Византия, така и носено от прокудените от вече поробеното Българско царство, представители на прочутата Търновска книжовна школа. Има препратка към книжнината създадена от средновековните български автори по това време (Златния век на Иван Александър). По-специално споменава се Константин Костенечки - българин от Костенец, ученик и последовател на св. патриарх Евтимий, неправилно озвучен на руски, като Константин Констенчевски/ Костенченски.
Виж повече
Виж по-малко