Тайна

Обичам музиката. Тази, която запълва следите от стъпки, които оставям по сенките на тротоара.
Обичам да правя само онова, от което сърцето губи ритъма си в радост, уплах или изненада.
Обичам да не чувам градската глъч, придвижвайки се пеша. Не е хармонична. Нелогична и болезнена е.
Обичам дните - вечерите им са винаги по-светли, по-плътни и най-дълги... Дълги, колкото ти пожелаеш.
Не обичам намръщени и озлобени хора. Защото кърлежът изсмуква кръвта...
Предпочитам усмивката. А тя се помни кратко. Затова се оглеждам и винаги виждам друга.
Наслаждавам и се, прибирам я, после я разменям със следващ непознат. И денят е започнал подобаващо. После го нося във вечерта.
Защото тя има вятър. И изгубено слънце. И музика...Винаги музика!
Такъв е моят егоизъм. Харесвам го.
Защото го раздавам.