Джумала в село Попинци 22.02.2015 - ( Сирни Заговезни )

Кукерският празник Джумал съществува в с. Попинци, Панагюрско от незапомнени времена. Той се провежда на Сирни заговезни и по своята същност е пролетен празник за здраве и плодородие. Разбира се, както във всички маскени ритуали, и тук присъстват оргиастични и смехови елементи.

Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за 2 успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на Джумала. Отгоре конструкциятя е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася онзи звън, който нито един попинчанин няма да сбърка - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен.

На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото изпроводени от Джумал. Това е същество, чиято глава е на елен-рогач. Рогата му са дълги и червени – предвестници на пролетта. Назад е изработено тяло с ребра, на които са заковани много звънци. Покрито е с козинява черга. Носи се от най-яките момчета на раменете, които подскачат, а звънците дрънчат. Обикалянето по домовете носи радост, щастие и голям берекет. Всяка стопанка посреща Джумала, закичва го с цвете, полива го с вода. Джумала се покланя, поляга надясно и наляво, изтърсва се. По този начин се вярва, че нивите през годината ще са буйни и "житото ще се изтърси в хамбарите". Участници в Джумала са още Водач, Носачи, Невяста, Младоженек, Крадец, Смешник с магаре и Циганки. След като обходи всяка къща, Джумала отива на мегдана при въртяжката и започват игрите и хората. Към финала на хорото “Прала Начка” влиза Джумала и разкъсва хорото. Всички застават по групи в кръг и наблюдават играта на Джумала и придружаващите го. Крадецът подхваща гоненица с Младоженеца и се опитват да отвлекат булката. Циганките играят, премятат се, крадецът и младоженката се гонят. Намесва се и Смешникът с живо магаре. На мегдана настъпва шум и глъчка. Гледачите се смеят и веселието завършва с хорото “Посъди си, Войводо ле, войската”.

Обичаят “Въртяжка” датира от преди падането на България под турско робство. Над земята паднал град, който унищожил всички посеви. Хората навели тъжни лица. Тогава младите решили да организират пролетни веселия, които да им донесат радост и да им вдъхнат вяра, че настоящата година ще бъде плодородна.

Обичаят “Въртяжката” се практикува единствено в с. Попинци. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено четал, а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души, които се въртят. Единия тропва на земята, а другия се издига нависоко, като този, който е на земята, прекрачва по три крачки напред, за да се задвижи въртяжката. Обикновено са мома и ерген.