
Следвай
946
Beasto Blanco ⚡ Feed My Frankenstein ⚡ Alice Cooper ⚡⚡ Official Video
32
04.01.2017
Чудовището на Франкенщайн е чудовище, измислен герой, чието име не се появява никъде в романа на Мери Шели „Франкенщайн или съвременният Прометей“. То е създадено от д-р Виктор Франкенщайн като научен експеримент с цел да се докаже, че електричеството е в основата на създаването на живота. Чудовището обаче оживява и избягва, преди създателят му да успее да го спре.
След известно време Виктор Франкенщайн решава, че чудовището вероятно е загинало, но един ден то го намира, и поисква от него да му създаде също така ужасна съпруга, с която да са прилика, и да могат да живеят заедно. Виктор Франкенщайн създава и второ чудовище, но толкова се срамува от него, че изхвърля тялото му в езеро, преди да го съживи.
В оригиналния роман чудовището отначало не желае (и не причинява) зло на никого; хората обаче се ужасяват от външността му и се отнасят зле с него. В последствие чудовището започва да върши зло и да убива, отначало по невнимание, а след това за отмъщение или просто от желание да върши зло.
Чудовището (в оригинал на английски creature или daemon) Какви материали използва Виктор Франкенщайн за сътворението на съществото и по какъв начин му вдъхва живот, не се описва подробно. В самото начало Виктор иска да направи съществото красиво и добре сложено, но в последствие се концентрира своето усилие твърде много върху своята истинска цел (да вдъхне живот), така че занемарява първоначалното си намерение.
Външен вид:
„Жълтата му кожа плътно обтягаше мускулите и артериите, косата му се вееше, черна и лъскава, зъбите му бяха бели като бисери, но всичко това контрастираше още по-зловещо с воднистите очи, които почти не се отличаваха по цвят от очните кухини, сухата кожа и черната цепка на устата.“
Освен това е около 8 фута (2,44 м) висок и притежава нечовешка сила. Понася студът и жегата много по леко от нормалния човек и се нуждае от много по-малко храна.
Характер:
Мъжкото чудовище първоначално не е нито лошо, нито добро, а по-скоро наивно. Едва след време се научава да възприема света и събира опит, който довежда до изграждането на неговата индивидуалност. Въпреки доброжелателните и приятелските си опити за сближаване с хората, той не сполучва и се натъква многократно на враждебното им отношение. Разочарованието, тъгата и самосъжалението не намират почва и се превръщат в омраза и ярост към сътворителя (Виктор Франкенщайн). То разбира, че най-големият проблем на съществуването му, без всякакви напътствия, е самотата. Затова започва да търси сътворителя си, за да може той да направи второ същество, една жена. То се надява, че от също толкова грозно същество като него, може да получи любов и привързаност. Но като тази надежда не сполучва, везните накланят в полза на злото: Чудовището решава да си отмъсти на създателя си, но все пак не иска да го убие, а да му причини толкова много болка, колкото то самото е преживяло. Това, че убива други хора, които са в обкръжението на Виктор е просто средството за изпълнението на целта му.
Ключов момент във „Франкенщайн“ е срещата на чудовището със създателя си в Алпите. От нея читателят може да научи много за същността на характера на съществото. Кризата на личността, в която се намира то, основаваща се на неизяснеността на произхода му и контрастиращите различия с другите хора, играе водеща роля. През целия роман съществото така и не получава собствено име. Също така и проблемите с интегрирането на „чудовището“ в обществото трябва да бъдат разбрани като един вид напомняне, за това, че това така наречено чудовище не е толкова същество, всяващо страх, колкото едно безпомощно и отчаяно създание, което не отговаря на нормите на обществото и затова не бива прието. На практика Мери Шели не упреква директно Виктор в оригинала, понеже той е „сътворил“ съществото. Тя му преписва много по-често, че е „лош баща“, който оставя „детето“ си да падне, защото го намира за твърде грозно.
инфо: https://bg.wikipedia.org/wiki/
Chuck Garric - Vocals - Guitar
Chris Latham - Guitar
Jan LeGrow - Bass
Tim Husung - Drums
Calico Cooper - Vocals
Beasto Blanco "Feed My Frankenstein" (Alice Cooper cover) from their new self-titled CD out now! Pick up your copy today or get it on Amazon: http://smarturl.it/BB16Amazon iTunes: http://smarturl.it/BeastoBlancoiTunes Bundles: http://smarturl.it/BeastoBlanco16
Directed, produced and edited by Jamie Brown for Smoking Gun Productions
Director of photography: Sebastien Paquet
MVP: Tom Hawthorne.
Beasto Blanco:
Chuck Garric
Calico Cooper
Brother Latham
Tim Husung
Jan LeGrow
Special Guest
Jon Siren - Drums
Ace Von Johnson - Bass
Make up Artist - Mj DuBarr
Beasto Blanco Monster - Sean Riley Smith
Dinner Guest:
Carin Chronacher
Stephanie Lovie Underwood
Cara Tadman
Nazlie Shaw
Kahlie Metz
След известно време Виктор Франкенщайн решава, че чудовището вероятно е загинало, но един ден то го намира, и поисква от него да му създаде също така ужасна съпруга, с която да са прилика, и да могат да живеят заедно. Виктор Франкенщайн създава и второ чудовище, но толкова се срамува от него, че изхвърля тялото му в езеро, преди да го съживи.
В оригиналния роман чудовището отначало не желае (и не причинява) зло на никого; хората обаче се ужасяват от външността му и се отнасят зле с него. В последствие чудовището започва да върши зло и да убива, отначало по невнимание, а след това за отмъщение или просто от желание да върши зло.
Чудовището (в оригинал на английски creature или daemon) Какви материали използва Виктор Франкенщайн за сътворението на съществото и по какъв начин му вдъхва живот, не се описва подробно. В самото начало Виктор иска да направи съществото красиво и добре сложено, но в последствие се концентрира своето усилие твърде много върху своята истинска цел (да вдъхне живот), така че занемарява първоначалното си намерение.
Външен вид:
„Жълтата му кожа плътно обтягаше мускулите и артериите, косата му се вееше, черна и лъскава, зъбите му бяха бели като бисери, но всичко това контрастираше още по-зловещо с воднистите очи, които почти не се отличаваха по цвят от очните кухини, сухата кожа и черната цепка на устата.“
Освен това е около 8 фута (2,44 м) висок и притежава нечовешка сила. Понася студът и жегата много по леко от нормалния човек и се нуждае от много по-малко храна.
Характер:
Мъжкото чудовище първоначално не е нито лошо, нито добро, а по-скоро наивно. Едва след време се научава да възприема света и събира опит, който довежда до изграждането на неговата индивидуалност. Въпреки доброжелателните и приятелските си опити за сближаване с хората, той не сполучва и се натъква многократно на враждебното им отношение. Разочарованието, тъгата и самосъжалението не намират почва и се превръщат в омраза и ярост към сътворителя (Виктор Франкенщайн). То разбира, че най-големият проблем на съществуването му, без всякакви напътствия, е самотата. Затова започва да търси сътворителя си, за да може той да направи второ същество, една жена. То се надява, че от също толкова грозно същество като него, може да получи любов и привързаност. Но като тази надежда не сполучва, везните накланят в полза на злото: Чудовището решава да си отмъсти на създателя си, но все пак не иска да го убие, а да му причини толкова много болка, колкото то самото е преживяло. Това, че убива други хора, които са в обкръжението на Виктор е просто средството за изпълнението на целта му.
Ключов момент във „Франкенщайн“ е срещата на чудовището със създателя си в Алпите. От нея читателят може да научи много за същността на характера на съществото. Кризата на личността, в която се намира то, основаваща се на неизяснеността на произхода му и контрастиращите различия с другите хора, играе водеща роля. През целия роман съществото така и не получава собствено име. Също така и проблемите с интегрирането на „чудовището“ в обществото трябва да бъдат разбрани като един вид напомняне, за това, че това така наречено чудовище не е толкова същество, всяващо страх, колкото едно безпомощно и отчаяно създание, което не отговаря на нормите на обществото и затова не бива прието. На практика Мери Шели не упреква директно Виктор в оригинала, понеже той е „сътворил“ съществото. Тя му преписва много по-често, че е „лош баща“, който оставя „детето“ си да падне, защото го намира за твърде грозно.
инфо: https://bg.wikipedia.org/wiki/
Chuck Garric - Vocals - Guitar
Chris Latham - Guitar
Jan LeGrow - Bass
Tim Husung - Drums
Calico Cooper - Vocals
Beasto Blanco "Feed My Frankenstein" (Alice Cooper cover) from their new self-titled CD out now! Pick up your copy today or get it on Amazon: http://smarturl.it/BB16Amazon iTunes: http://smarturl.it/BeastoBlancoiTunes Bundles: http://smarturl.it/BeastoBlanco16
Directed, produced and edited by Jamie Brown for Smoking Gun Productions
Director of photography: Sebastien Paquet
MVP: Tom Hawthorne.
Beasto Blanco:
Chuck Garric
Calico Cooper
Brother Latham
Tim Husung
Jan LeGrow
Special Guest
Jon Siren - Drums
Ace Von Johnson - Bass
Make up Artist - Mj DuBarr
Beasto Blanco Monster - Sean Riley Smith
Dinner Guest:
Carin Chronacher
Stephanie Lovie Underwood
Cara Tadman
Nazlie Shaw
Kahlie Metz
Виж повече
Виж по-малко