Майната му...

Когато някой ти подложи крак
и паднеш, нараниш се грубо,
макар потънал в непрогледен мрак,
си казваш: Майната му...
сам ще се препъне!

Когато някой те удари силно,
оставяйки дълбока рана в теб да зее,
макар и да боли непоносимо,
си казваш: Майната му...
тя ще оздравее!

Когато някой те излъже с корист,
надявайки се на облага своя
макар объркан, изнамираш гордост
и казваш: Майната му...
все ще се преборя!

Когато някой омърси те пошло -
от злоба с долна, гнусна клевета,
макар предаден и немощно,
си казваш: Майната му...
ще се справя и с това!

Когато някой ти обърне гръб,
вместо с длан рамото ти да обгърне,
макар като въображаем само стълб,
си казваш: Майната му...
и него някой ще загърби!

Когато някой казвайки, че те обича,
със думи зли разкъсва те без жал,
макар на дива самота да те обрича,
си казваш: Майната му...
все пак още съм си цял!

Когато някой ти отвърне глухо...
с мълчание по-остро от онези думи зли,
макар невидимо, безплътно, кухо...
Но... Майната му!
Как от него най-боли!

И ако отново някой те загърби,
когато молейки се тъй обезверено,
когато отмалелите ти сетива са сякаш мъртви
Защо... Майната му...
ти е толкова неописуемо студено...

04. 2012