За Ангелите и хората

Някога живял ангел, който имал прекрасни, ослепително бели крила -
толкова светли, толкова леки, че му позволявали дълго и безотказно да се рее в небесата.
Веднъж летейки над земята, ангелът видял жена, която се нуждаела от помощ.
Някакъв мъж спорел с нея ожесточено.. Тя изглеждала съвсем беззащитна.
Ангелът, разбира се, слязъл на земята, при което натрапника избягал..
Жената дълго му благодарила и се възхищавала на прекрасните крила на ангела.
А после помолила да ги докосне. Ангелът и разрешил.
Тъй като тя била обикновен човек, със своята несъвършена същност и грешки, на крилете на ангела останало малко, тъмно петънце.
Но какво е за ангела едно малко петънце - той дори и не забелязал.
Когато се приготвил да излети, тя му казала ненадейно:
- Аз съм Ейнджъл (ангел), представила се жената. Толкова си прекрасен и добър.
Иска ми се цял живот да си до мен, искам и ще те обичам завинаги, само бъди до мен, обичай ме и ти.

- Вярвам ти - отвърнал той.

- .. Но аз имам толкова проблеми ..заради мъжа, който ме изостави .., смутено си спомнила тя.

Той я прегърнал, а тя се гушнала в него. Ангелът не могъл да откаже на такъв мил човек и останал, обикнал я, отдал и цялата си същност.
И така те станали приятели, спътници, половинки, защото жената била красива, държала се добре, а и наистина имала много проблеми.
За ангела пък не било проблем да ги решава бързо и лесно, а тя била благодарна и винаги галела крилете му.
В разговорите си, той понякога и обяснявал как тя би могла сама, лесно и бързо да успява във всичко, но тя му отговаряла, че се справя добре и сама.
..След време крилата на ангела станали съвсем черни.
Той не можел вече да лети, а и нямал време, защото бил зает да помага на човека и с времето така привикнал към това, че забравил, че е ангел. Така си живели двамата.
Веднъж, когато ангела се прибирал, той видял любимата си в прегръдките на друг. Приближил се.
Тя го погледнала и казала:
- Виж се само! С тези черни, грозни криле! С вечните ти и досадни съвети как да живея живота си! Не виждаш ли, че се справям и без теб идеално? Не искам да те виждам или чувам за теб повече!
В този момент ангелът си спомнил, погледнал крилата си и се ужасил – те били черни, като нощта.
Безполезни. Бил забравил да лети, улисан да помага на любимото си същество.

Ала по-черно било в душата му, от това, което видял и от думите.
Той разбрал, че всичката мръсотия на крилата му са чуждите проблеми и задачи, които били дадени на човека, а също неискренността му.
Отчаян, той се обърнал и си тръгнал.
Бродил дълго, докато веднъж чул някой отстрани да казва:

- Аз също бях ангел преди време.. - познал го - това бил "натрапника" от първата му среща с жената..

Минало време и случайно той видял отново жената - болна, сама и нещастна.

Приближил се до нея и тръснал крилата си, а всичката мръсотия от тях паднала в краката на човека.
- Прости ми, казала тя, не бях права. Мислех, че съм срещнала по-добър от теб, бях щастлива в началото, а виж ме сега - затрупана от проблеми, сама, болна..
Ангелът я погледнал, замислил се и и отговорил:
- Всичко, което започва с предателство, завършва с предателство.
Разперил толкова светлите си, леки криле и отлетял.

--

До едно малко планинско село живеел стар мъдрец.
Той правил прекрасни играчки за деца.
Децата изпадали във възторг от тези играчки, но със своите несръчни ръце лесно ги чупили и се разстройвали много, когато ги загубвали...
На родителите им писнало от постоянните ревове на децата, и те отишли при мъдреца.
- Защото правиш играчките си толкова изтънчени и толкова чупливи?! - възмутено и ядосано запитали родителите.
Нали уж ги правиш за децата, а те не могат да играят с тях ?!
- Децата ви скоро ще пораснат
и вместо играчките в техните ръце
ще се окажат крехките сърца и душите на хората.
Нека да се научат да бъдат внимателни с тях,
като внимават с прекрасните ми играчки! – отговорил мъдрецът.

Внимавайте много,
когато някой ви повери сърцето
и отвори душата си за вас –
те са толкова крехки, и толкова лесно можеш да ги увредиш,
с несръчните си ръце и тежките думи.