Wikicell - Pickle lovers uinte!

Да ядеш опаковката, вместо да я изхвърляш! - Иновация на харвардски професор предлага страхотна алтернатива на пластмасата. Maсивна световна корпорация като Кока-Кола продава повече от 1,5 милиарда кенчета с кола всеки ден. Американските граждани изхвърлят по 2,5 милиона пластмасови бутилки всеки час. През 2010 година общо 14 милиона тона пластмасови опаковки и всякакви съдове са се озовали из бунищата. Това е равносметката, която ни предоставя "Бизнес инсайдър" в рамките на материал, посветен на една иновация – ядивната опаковка на храна WikiCell.

Какво е WikiCell?

Проблемът за издигането на добра алтернатива на пластмасата никога не се е коренил в липсата на идеи. По-скоро става дума за нуждата от добра комбинация между стабилност на продукта/иновацията, цена, която да бъде отделена за нея, и обхват.

WikiCells най-кратко казано е ядивна обвивка. Както отбелязва създателят на иновацията Дейвид Едуардс, който е професор в „Харвард“:

„Това може би е първото евтино, всеобхватно и стабилно алтернативно решение на пластмасовите опаковки“.

Механизмът на WikiCell е сходен на този на кората на портокала или на черупката на кокосовия орех. С разликата, че WikiCell е доста по-деликатна обвивка, която предпазва храната и напитките – сред тях сладолед, кисело мляко, сирене, сокове, пудинг и други.

Иновационната опаковка има два слоя – единият е изцяло ядивен и е направен от хранителни частици като шоколад, ядки, плодове и различни семена. Тази мека обвивка е еквивалентна на люспичката на гроздето и може да бъде измита така, както миете плодовете. Вторият слой вече е по-здравата, по-твърда обвивка, която може да бъде или да не бъде ядивна. В случай, в който не е ядивна, тя може да бъде обелена и хвърлена в боклука. Разликата е, че тя е изцяло биоразграждаща се и оставя много по-скромен отпечатък върху околната ни среда, за разлика от пластмасата и найлона, които използваме в такива количества. През есента на 2008 година професор Едуардс дава на студентите си идеята да разработят как една биоклетка би могла да вдъхнови хората да обмислят как по-успешно се съхранява вода в засушените райони на света. Близо година по-късно, специалистът, който е разработвал и вдишващ се кофеин или шоколад, който се диша, осъзнава нещо важно. Какво е то? Че правилата на природата могат да бъдат приложени и в сферата на опаковането на храна.

Така Едуардс се свързва с дизайнер в Париж, чието име е Франсоа Азамбур. Професорът го пита дали е заинтересуван от проекта и така се появява първият дизайн, свързан с WikiCell – така наречената „ядивна бутилка“, която дебютира през есента на 2010 година.

През следващите две години до наши дни Едуардс неумoрно тества концепцията и приложението на WikiCell. Той създава супа гаспачо в обвивка от домат, портокалов сок в обвивка с портокалов вкус и много други разработки. През януари тази година идеята най-накрая стига и в университета, в който Едуардс работи – Харвард.

Идеята гръмва, издигната на пиедестала в американския университет, и така се стига до създаването на WikiCells Designs, стартъп компания с главен изпълнителен директор Робърт Конъли. Първият патентован и емблематичен продукт на фирмата пък e сладоледът, обвит в ядивна опаковка.

Бъдещето

В краткосрочен план продукти като сладолед, кисело мляко и сок, собственост на WikiCell, ще бъдат налични в WikiBar-ове. Всеки WikiBar позволява на потребителите да експериментират с ядивната опаковка, като първият от тях е отворен в Париж през 2011 година. Пристигането на баровете в американските търговски обекти се очаква да се осъществи през 2013 година. В следващите три години пък WikiCells планира разрастването дотам, че да има представителства в специализираните магазини и супермаркети като Whole Foods и Stop&Shop;.

Друга интересна мярка е и прекият подход към потребителя. От компанията разкриват, че планират и разработка на машина, която да може да се инсталира в дома на купувачите. Тя ще им позволява сами да правят своите дизайни и опаковки, като например сода с карамелова обвивка или нещо друго.

„Концепцията да оставиш на потребителите избора да аранжират както искат опаковките е основополагащa за нашата идея“, отбелязва Едуардс. „Твърде вероятно е през идните няколко години, в които ще се занимаем с все по-широк и по-широк спектър от продукти, всички тези неща да изискват сериозно адаптиране към вкуса на нашите клиенти“.

„Ако промяната на културата ни на хранене означава да предизвикаме и евентуално победим културата на изхвърляне на отпадъци, то ние сме повече от готови“, заключва професорът.