
Следвай
20
Съединение на Източна Румелия с Княжество България русия против
129
06.09.2014
Обединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е едно от най-значимите събития в българската история - заради самото Съединение, но и поради обстоятелството, че става дума за един изцяло български акт.
„Редом с Априлското въстание и с борбата за създаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са изцяло дело на българи. Това, което се премълчава и до днес от много български историци, е, че Съединението не само премахва една от несправедливостите на Берлинския договор, но и слага край на застрашителната руска хегемония в току-що възкръсналата след петвековно османско владичество българска държава“, казва професор Пламен Цветков. Той пояснява, че до Съединението военният министър на създаденото през 1878 г. Княжество България задължително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил подчинен не на княза на българите, а на руския Имперски генерален щаб. Новосформираната българска армия е била командвана от руски офицери и в нея задължително се е говорило на руски. Именно армията се оказва машата в ръцете на руския император Александър Трети при опита му да спре устрема на българите от двете страни на Стара планина.
Гневът на Александър Трети
Научавайки за обявеното в Пловдив създаване на обединена българска държава, Александър Трети заповядва незабавно изтегляне на всички руски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е предизвикан от опасността да пропаднат две дълго обмисляни идеи за налагане на руската хегемония на Балканите. „Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната мечта на Руската империя и всякакви приказки за благородните помисли на имперското правителство спрямо българите при обявяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и значително по-силна българска държава, която може да се окаже трудно преодолимо препятствие пред замислената експанзия на юг, никак не се вписва в сметките на Санкт Петербург. Александър Трети влиза в остър конфликт с княз Александър Батенберг, като това е част от плана му да го измести от престола, а руският император да бъде обявен за княз на българите. България е трябвало да се превърне в обикновена руска губерния. Съединението поставя кръст на всички тези планове“, пояснява професор Цветков.
„Редом с Априлското въстание и с борбата за създаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са изцяло дело на българи. Това, което се премълчава и до днес от много български историци, е, че Съединението не само премахва една от несправедливостите на Берлинския договор, но и слага край на застрашителната руска хегемония в току-що възкръсналата след петвековно османско владичество българска държава“, казва професор Пламен Цветков. Той пояснява, че до Съединението военният министър на създаденото през 1878 г. Княжество България задължително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил подчинен не на княза на българите, а на руския Имперски генерален щаб. Новосформираната българска армия е била командвана от руски офицери и в нея задължително се е говорило на руски. Именно армията се оказва машата в ръцете на руския император Александър Трети при опита му да спре устрема на българите от двете страни на Стара планина.
Гневът на Александър Трети
Научавайки за обявеното в Пловдив създаване на обединена българска държава, Александър Трети заповядва незабавно изтегляне на всички руски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е предизвикан от опасността да пропаднат две дълго обмисляни идеи за налагане на руската хегемония на Балканите. „Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната мечта на Руската империя и всякакви приказки за благородните помисли на имперското правителство спрямо българите при обявяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и значително по-силна българска държава, която може да се окаже трудно преодолимо препятствие пред замислената експанзия на юг, никак не се вписва в сметките на Санкт Петербург. Александър Трети влиза в остър конфликт с княз Александър Батенберг, като това е част от плана му да го измести от престола, а руският император да бъде обявен за княз на българите. България е трябвало да се превърне в обикновена руска губерния. Съединението поставя кръст на всички тези планове“, пояснява професор Цветков.
Виж повече
Виж по-малко