Васил Воденичарски

По случай 70 години от смъртта на Васил Воденичарски, загинал в сражение заедно с партизани от неговия отряд.



12.01.1918 - 28.04.1944



Васил Воденичарски



Години минават, буря вилнее,

Европа е цяла потънала в мрак.

С кръста пречупен- знаме се вее,

В кърви пирува хищият враг.



Там ешалони тъмни пристигат,

Вопъл човешки мрака руши,

Черни комини пушек издигат,

В пушек отлитат нечии души.



Време безумно и без надежда,

Дето за смърти се скрито мълви.

Воденичарски чета повежда-

Млади, напети, буйни глави.



На хората плахи да дава куражи

Съюза Съветски, че храбро се бори.

Победата носи- не са миражи

И слънце ще грейне над родни простори.



Жандармите диви- на царя копои,

Краят си виждат : по- силно злодеят,

Дене и ноще нямат покоя,

Дето преминат - ужаси сеят.



Открили са вече нашата чета,

Почнал е кървав, ужасният бой.

Те са мнозина, те са с картечи.

Петима са само наште герои.



Боят жесток е, боят неравен.

Тук ще се гине, тук ще се мре,

Воденичарски, цял е изправен:

- Вижте жандари, чуйте добре!



България плаче като ни гледа,

Ний братя сме ваши, не врагове.

Фашизма да бием до пълна победа,

Родината наша ни всички зове!"



- Жив е той, жив е! - високо запяха,

Да чуят и хора и родни поля,

Куршуми последни за себе избраха,

А тяхната песен до нас долетя.