Александър Дюлгеров – от народните танци до футболния терен

Бързи крака, елегантни стъпки, танц, разгръщащ емоция. Ежедневие, разделено между две любими занимания. И трудното решение коя професионална пътека да избереш. Така накратко можем да опишем за Александър Дюлгеров живота като дете и юноша. Две лица – фолклорните танци и футболът. На прага на това да пробие в легендарния ансамбъл Пирин, Сашо остава верен на по-силната страст – другият емблематичен за Благоевград Пирин.
„Футболът надделя, просто, много повече го обичам. Танците са ми по-скоро като някакво хоби. Майка ми ме записа в детско-юношески фолклорен ансамбъл – Пиринска китка се казва, искам да подчертая. В началото ме беше срам, но след това го обикнах“, спомня си Александър Дюлгеров.
Както и в танците, така и във футбола той прескача от едно предизвикателство към друго. Започнал като централен нападател, Дюлгеров е преквалифициран за първи път от Наджи Шенсой още при предишния престой на треньора в Пирин. При Стефан Грозданов той дебютира в А група.
През лято на 2011 година Александър Дюлгеров прави най-значимия скок в кариерата си досега, подписвайки с ЦСКА, но бързо се оказва на друго място.
„И аз бях доволен да ме преотстъпят в Монтана за една година, защото със Стефан Грозданов работихме в Пирин, харесвах го като треньор и прецених, че трябва да отида да играя в Монтана.“
Монтана е не само следващият съперник на Пирин в шампионата, а и отбор, воден от друг важен за развитието на Дюлгеров треньор – Емил Велев.
„Имахме един период, в който бяхме заедно в Локомотив София. Хубав период. При него натрупах голям опит като централен защитник“, сподели Дюлгеров.
„В съблекалнята никой не говори за бараж, мисля, че ако ни се даде спокойствие и сега, ако в този мач с Монтана излезем победители, мисля, че няма да има проблем за оставането. При нас си е проблемът, работим и ще гледаме да не допускаме гол“, коментира още футболистът на Пирин.
Каква ще бъде следващата му изненада, когато вкара гол... Можете да научите от видео репортажа.