Черният рицар (2008)

Харви Дент, новият главен прокурор на Готам Сити е решен да сложи край на гангстерското господство в града. И докато Батман грее с отразената светлина на своята двойнствена самоличност, Дент безкомпромисно атакува едрите риби, перачи на пари, начело на които стои мафиотския бос Салваторе Марони.

Престъпниците се оказват внезапно притиснати от две страни, защото тайнствен изрисуван мъж с прякор Жокера обира „корумпираните” банки и не се колебае да предизвика Батман да излезе „на светло”...

На моменти тази втора част от батманската сага на режисьора Кристофър Нолан напомня с нещо на ироничното отстранение, властващо в нетипични „супергеройски” филми като „Железният човек” или „Ханкок”.

От друга страна, благодарение на началната си, типична екшън сцена с обира на банката (нещо като своеобразно отдаване на почит на „Жега”), „Черният рицар” налага един определено мрачен тон, който нито за момент не ни позволява да се потопим в света на комикс въображението, а непрекъснато ни държи на повърхността на суровата реалност, въпреки наличието на фантастични персонажи.

Филмът е мрачен едновременно като film noir и като готическа фреска и смесва със завидно драматургично майсторство няколкото сюжетни пласта. Едва след като изтече екранното време обаче, зрителят си дава сметка колко безсмислен е спорът, кое е главното действащо лице в тази история. Защото това е филм за Батман (Крисчън Бейл), който завинаги ще остане несъвършеният Герой, но разказва за падението на Белия рицар – Харви Дент (Еърън Екхарт) и ни подарява едно невероятно, свръхчовешко изпълнение на непрежалимия Хийт Леджър, който създава Жокера като перфектния образ на неконтролируемото, ирационално Зло, сеещо хаос и разруха около себе си.

В крайна сметка се получава нещо като Прокълнатата Троица на Готам Сити, и именно това превръща „Черният рицар” в наистина неповторимо филмово преживяване.{PAGEBREAK}