
Следвай
115
Звяра се оттегля: Lamborghini Sesto Elemento
1 581
26.10.2014
http://www.vbox7.com/groups/f796ffe2325f - Група за всички любители на лукса.
Сякаш си в клетка с ветеринари, отглеждащи дракон – Lamborghini Sesto Elemento
Странен образ се яви в главата ми, но като се отчете сцената, това е единственото нещо, което можеше да ми хрумне. Lamborghini Sesto Elemento. Един от само 20-те съществуващи. 4,5 млн. лева, повече конски сили на тон, отколкото при Bugatti Veyron, 0–96 км/ч за по-малко от 2,5 секунди.
И то е тук, от другата страна на гаража, опитващо да се крие. Присъствието му изпълва помещението, сякаш всмуква светлината, за да привлече и вашите очи към него. Тук има определено страхотни трептения. Нещо, малко… хищническо. Техникът го стартира и звукът наистина причинява болка, ревът на V10 се пресова в ушите ми и не ми оставя изход, освен да загубя достойнство, като ги запуша с пръсти. Усуканото ми лице е напълно стреснато. Двигателят е загасен и заглъхва страшно рязко – почти като при излайването, с което показа живот. Това не е кола. Това е чудовище от книга за деца. Не мога да му помогна, но нервите ми се опъват правопропорционално на броя на хората, които се суетят около тази кола, преди да съм я карал. Винаги ги има. И днес просто не мога да видя нищо от извънземния екстериор на Sesto Elemento заради бръмчащия облак италиански техници и механици в слънчеви очила, задоволяващи нуждите на звяра, преди да ме оставят насаме с него, за да се пусна около „Имола“. Юп, „Имола“! Забавна, героична, легендарна писта. И също така страховита, за да съм почтен. Оглеждайки се, аз тайно гледах към членовете на тима на Lambo и нашия на TG. Всеки е зает, подготвя се, настройват колата и камерите. Но всеки от тях – и сега, и преди – ще остане назад от това най-дяволско от Lamborghini-тата и ще гледа безстрастно, неподвижен (освен ръката, масажираща мечтателно брадичката). Когато това стане, всеки един ще има същия отсъстващ поглед, смесица от предизвикателство и учудване, всеки мислещ същото като мен, точно сега. „Да, аз мога да го взема, знам, че мога да победя, но може би и колата ще го направи, това е чудо, чудо…”, защото Sesto Elemento е невероятно, неизбежно тук. Срещу лицето ми. Не толкова кола, колкото предизвикателство. Добре, не след дълго аз ще открия дали съм готов за него. В случай че сте забравили заглавията, след като тази кола бе разкрита на света като прототип през 2010-а, ето нещата, които е добре да знаете: използва същия V10 атмосферен двигател като Gallardo и същата система на задвижване 4х4. И почти всичко по него и в него е направено от въглеродни нишки. Това е основното. Тук няма изчанчени задвижвания, хибридизация, системи за регенерация на кинетичната енергия, соларни панели и седалки с настройки по осем параметъра. Всъщност тук няма и истински седалки – само оформени като седло подложки, завинтени директно към карбоновото боди. Това е същественото. Тук има много малко нещо отвъд двигателя и някакви карбонови парчета. Карданът, рамената на окачването, всяка част от каросерията, дори опорите на двигателя, джантите, таблото – каквото има от него, – всичко е направено от въглеродни фибри. Дори името означава „карбон”, ако се преведе атомният номер на – изпреварихте ме – въглерода. Самите карбонови фибри са направени, като се използва нов процес, включващ пластични композити, което изисква по-малко време за направа и икономисва производствени разходи (което, при ценовия праг от 4,5 млн. на Sesto Elemento, е без особено значение). Това обаче, казва Lamborghini, може да проправи път към бъдещи суперколи. Олекотяването е, очевидно, над всичко. Или по-точно, отношението тегло/мощност, а когато говорим за кола, тежаща 999 кг (малко по-малко от Ford Fiesta), но с Lamborghini V10, създаващ 570 к.с., всичко това сякаш има смисъл. Или най-малкото има такъв в света на Lamborghini. Ужасяващо малко време след това аз съм на стартовата линия на „Имола“ и трябва да тръгвам. И, по дяволите, ще тръгне ли това все пак? Задвижването 4х4 има съвсем малко инерция за преодоляване заради перушинената лекота на рамата, то копае яко и го катапултира далеч от линията. Болидът ще набере 96 км/ч за 2,4 сек, колкото и Bugatti Veyron. Но там, където Bugatti напряга огромна мощност и инженерите трябва да се борят със законите на физиката, Lamborghini подскача от стартовата линията като коте след паяк. Ускорението е незабавно – има съвсем малко усилие, колата по-скоро демонстрира готовност.
Още в първия завой тази лекота прави страхотна интрига. Влизате и нямате чувството, че колата се затруднява да прави нещо, за да запази контрол, независимо дали ще е насочването на тягата, или следването на деликатната линия между сцеплението, масата и електрониката. И няма точка, в която да се почувства, че ще разкъса собствените си гуми, както, примерно, Veyron. С по-малко тегло, създаващо центробежни сили, докато завива, се изисква и по-малко от гумите при техния ужасяващ контакт с пистата. Те трябва да работят по-малко, както за да запазят сцепление, така и да се предпазят от опасността
Сякаш си в клетка с ветеринари, отглеждащи дракон – Lamborghini Sesto Elemento
Странен образ се яви в главата ми, но като се отчете сцената, това е единственото нещо, което можеше да ми хрумне. Lamborghini Sesto Elemento. Един от само 20-те съществуващи. 4,5 млн. лева, повече конски сили на тон, отколкото при Bugatti Veyron, 0–96 км/ч за по-малко от 2,5 секунди.
И то е тук, от другата страна на гаража, опитващо да се крие. Присъствието му изпълва помещението, сякаш всмуква светлината, за да привлече и вашите очи към него. Тук има определено страхотни трептения. Нещо, малко… хищническо. Техникът го стартира и звукът наистина причинява болка, ревът на V10 се пресова в ушите ми и не ми оставя изход, освен да загубя достойнство, като ги запуша с пръсти. Усуканото ми лице е напълно стреснато. Двигателят е загасен и заглъхва страшно рязко – почти като при излайването, с което показа живот. Това не е кола. Това е чудовище от книга за деца. Не мога да му помогна, но нервите ми се опъват правопропорционално на броя на хората, които се суетят около тази кола, преди да съм я карал. Винаги ги има. И днес просто не мога да видя нищо от извънземния екстериор на Sesto Elemento заради бръмчащия облак италиански техници и механици в слънчеви очила, задоволяващи нуждите на звяра, преди да ме оставят насаме с него, за да се пусна около „Имола“. Юп, „Имола“! Забавна, героична, легендарна писта. И също така страховита, за да съм почтен. Оглеждайки се, аз тайно гледах към членовете на тима на Lambo и нашия на TG. Всеки е зает, подготвя се, настройват колата и камерите. Но всеки от тях – и сега, и преди – ще остане назад от това най-дяволско от Lamborghini-тата и ще гледа безстрастно, неподвижен (освен ръката, масажираща мечтателно брадичката). Когато това стане, всеки един ще има същия отсъстващ поглед, смесица от предизвикателство и учудване, всеки мислещ същото като мен, точно сега. „Да, аз мога да го взема, знам, че мога да победя, но може би и колата ще го направи, това е чудо, чудо…”, защото Sesto Elemento е невероятно, неизбежно тук. Срещу лицето ми. Не толкова кола, колкото предизвикателство. Добре, не след дълго аз ще открия дали съм готов за него. В случай че сте забравили заглавията, след като тази кола бе разкрита на света като прототип през 2010-а, ето нещата, които е добре да знаете: използва същия V10 атмосферен двигател като Gallardo и същата система на задвижване 4х4. И почти всичко по него и в него е направено от въглеродни нишки. Това е основното. Тук няма изчанчени задвижвания, хибридизация, системи за регенерация на кинетичната енергия, соларни панели и седалки с настройки по осем параметъра. Всъщност тук няма и истински седалки – само оформени като седло подложки, завинтени директно към карбоновото боди. Това е същественото. Тук има много малко нещо отвъд двигателя и някакви карбонови парчета. Карданът, рамената на окачването, всяка част от каросерията, дори опорите на двигателя, джантите, таблото – каквото има от него, – всичко е направено от въглеродни фибри. Дори името означава „карбон”, ако се преведе атомният номер на – изпреварихте ме – въглерода. Самите карбонови фибри са направени, като се използва нов процес, включващ пластични композити, което изисква по-малко време за направа и икономисва производствени разходи (което, при ценовия праг от 4,5 млн. на Sesto Elemento, е без особено значение). Това обаче, казва Lamborghini, може да проправи път към бъдещи суперколи. Олекотяването е, очевидно, над всичко. Или по-точно, отношението тегло/мощност, а когато говорим за кола, тежаща 999 кг (малко по-малко от Ford Fiesta), но с Lamborghini V10, създаващ 570 к.с., всичко това сякаш има смисъл. Или най-малкото има такъв в света на Lamborghini. Ужасяващо малко време след това аз съм на стартовата линия на „Имола“ и трябва да тръгвам. И, по дяволите, ще тръгне ли това все пак? Задвижването 4х4 има съвсем малко инерция за преодоляване заради перушинената лекота на рамата, то копае яко и го катапултира далеч от линията. Болидът ще набере 96 км/ч за 2,4 сек, колкото и Bugatti Veyron. Но там, където Bugatti напряга огромна мощност и инженерите трябва да се борят със законите на физиката, Lamborghini подскача от стартовата линията като коте след паяк. Ускорението е незабавно – има съвсем малко усилие, колата по-скоро демонстрира готовност.
Още в първия завой тази лекота прави страхотна интрига. Влизате и нямате чувството, че колата се затруднява да прави нещо, за да запази контрол, независимо дали ще е насочването на тягата, или следването на деликатната линия между сцеплението, масата и електрониката. И няма точка, в която да се почувства, че ще разкъса собствените си гуми, както, примерно, Veyron. С по-малко тегло, създаващо центробежни сили, докато завива, се изисква и по-малко от гумите при техния ужасяващ контакт с пистата. Те трябва да работят по-малко, както за да запазят сцепление, така и да се предпазят от опасността
Виж повече
Виж по-малко