Благодарение на какво Франция е на крачка от световната титла

Намирайки се в заключителните часове на Мондиал 2018, лесно можем да заключим, че само един от големите фаворити в турнира не разочарова – Франция! И ако в груповата фаза всички подценяваха идеално премерената игра на световните шампиони от 1998 г., то в елиминациите те са безспорно най-стабилният отбор.
Победи със сухи мрежи срещу Белгия и Уругвай, както и впечатляващ обрат срещу Аржентина. Резултатите говорят сами за досегашния успех, но как се стигна до него?
Едва ли в момента има нация с по-голям количествен талант от селекцията на Дешан. Да кажем, че Бразилия и Белгия имат същия! Всъщност една от звездите на шампионския състав от 98-ма можеше съвсем спокойно да играе на шампионата с два отбора, надявайки се, че те ще се срещнат на финала един срещу друг.
Извън селекцията му останаха безброй звезди от топ клубове в цяла Европа – вратарят Беноа Костил, защитната четворка Матийо Дебюши, Лоран Кошчелни, Мамаду Сако и Люка Дин. Полузащитната тройка Адриен Рабио, Тиемуе Бакайоко, Димитри Пайет и нападателите Кингсли Коман, Александър Лаказет и Антони Марсиал. Една перфектна 11-торка, към която можем да добавим още много имена.
Но тези липси не са от значение на Мондиала. Ключовите фигури са тези, които са в Русия. И най-вече стартовите 11, които самият селекционер не обича да променя дори в развитието на двубоите.
Франция изглежда има перфектния баланс – високи и определено бързи централни бранители, изключителна физическа мощ в средата на терена и много скорост по крилата, за която допринасят и бековете Павар и Ернандес.
А магията в предни позиции идва както от техничните Гризман и Мбапе, така и от непримиримия черноработник, колко странно само е дадем такова определение за централен нападател, Оливие Жиру.
Мнозина критикуват офанзивният играч на Челси за представянето му в турнира. Без гол, та дори и без точен удар в 6 мача до този момент. Чуха се дори коментари, че отборът играе без централен нападател. Само че това далеч не е така.
На пръв поглед обичайните титулярни 11 на Дешан се подреждат в схема 4-2-3-1 – с Гризман зад Жиру, а Матюиди и Мбапе по фланговете. Много често обаче формацията варира– от 4-3-3 с Матюиди до Погба и Канте, през 4-4-1-1 или дори 4-4-2 в зависимост от позицията на Антоан.
В някои двубои той е до Жиру – срещу Австралия и Перу, а в други зад него. Такъв бе случаят в 1/8-финалите с Аржентина, така бе и фаза по-напред срещу Уругвай.
Конкретно срещу "урусите" идеята на Дешан бе Гризман да е максимално далеч от познаващите го отлично Годин и Хименес, но същестевременно да е в близост до наказателното поле. В тези моменти Жиру често не беше сам на върха на атаката – до него заставаше Мбапе.
Срещу Уругвай комбинация между тях двамата с глава едва не доведе до попадение във вратата на Муслера още през първата част. Да се върнем отново към двубоя с Аржентина. Спомнете си втория гол на тийнейджъра във врата на "гаучосите", когато той получи асистенция именно от Оливие Жиру.
Мнозина все още задават въпроса къде е Александър Лаказет. Как само щеше да се справи нападателят на Арсенал в ролята на трети централен защитник, с която Жиру помогнам ного в последните си минути на терена срещу Белгия? Дешан прецени, че няма нужда от Лаказет...
Връщаме се отново на схемата – тя е с двама нападатели! А в нея работата, която върши бившият голмайстор на Монпелие, е неспособна за Лаказет. В същото време е ясно, че настоящият голмайстор на Арсенал няма как да играе на мястото на Гризман. Когато Антоан го няма, Мбапе влиза в неговата роля.
И Дешан предпочита да има по-голямо разнообразие в средата на терена и по крилата. Затова например викна едновременно Товен, Фекир, Дембеле и Лемар. Макар всеки един от тях да е резерва...
Мнозина не могат да разберат част от решенията на селекционера на Франция. Преди години нещо подобно се случваше и с Раймон Доменек. Но това са двамата най-дългослужили треньори на "петлите".
И до голяма степен благодарение на тях Франция има 5 големи финала в последните 20 години – 3 на световно и 2 на европейско първенство.
В последния мач на Мондиал 2018 талантът, който Дешан подбра, трябва да донесе втора титла от Мондиал за тези две десетилетия. Не очаквайте изненади в стартовите му 11! Но имайтед предвид, че резервите му все още не са показали какво могат. И чакат с нетърпение да го направят, стига Франция да има нужда от това.