Атлантропа - Огромен инженерен проект!

Атлантропа, известна и като Пантропа,[1] е огромен инженерен проект, разработен от германския архитект Херман Соргел през 1920-те год. и защитаван от него до самата му смърт през 1952 г.

Централната част на проекта била язовирна стена, която да бъде построена през Гибралтарския проток. Тя щяла да произвежда необятно количество хидроелектрическа енергия[2] и ще доведе до спад на нивото на Средиземно море с повече от 200 метра, като открие много нови земи за заселване, като например почти ще пресуши Адриатическо море.

Соргел смятал, че със своя план, предвиден да бъде изпълнен за един век, ще се открие една нова алтернатива за колонизиране на нови територии. Атлатропа би произвела земя, храна, работа, електричество, и, най-вече, нова форма на Европа и съседната Африка.

Утопичната цел щяла да разреши всички проблеми на европейската цивилизация, като създаде нов континент Атлантропа, съставен от Европа и Африка, населен от европейци (които трябвало да изживеят демографски бум заради проекта, за разлика от изчезващите африканци). Соргел бил убеден, че за да може Европа да стане конкурентоспособна с Америка и зараждащото се Пан-азиатско движение, трябва да бъде само осигуряваща се, а това означава територии във всички климатични зони, за това колонизирането на Африка било необходимо. Атлантропа щяла да достави необходимо електричество за развиване на индустрията. Огромни територии щели да се освободят за селско стопанство - включително пустинята Сахара, която щяла да бъде напоявана с помощта на три изкуствено създадени езера в Африка. Огромната работа, предвидена да продължи над век, щяла да реши проблемите с безработицата и свръхпопулацията. Соргел вярвал, че ефектът върху климата ще бъде минимален, а Близкия изток, под контрола на Европа, може да служи както за допълнителна енергия, така и за буферна държава срещу Жълтата опасност.

Материалът, изработен от Соргел и последователите му, включва карти, планове, и модели на язовирни стени и пристанища на Средиземно море, предложения за стената на Гибралтарския проток, увенчана с 400 метрова кула, проектирана от Петер Бехренс, изчисления върху разрастването на селското стопанство, и дори план за запазването на Венеция под вода, като културна забележителност[5]. Проблеми като земетресения, климатични промени, атаки и бъдещето на африканската култура били избягвани често, въпреки че са изключително важни.

Проекта никога не събрал нужната подкрепа, заради фантастичните си планове и Евроцентрична експанзия. При нацистите, планът бил игнориран като противоположен на техните планове за Евро азиатска империя. Италианците били против, заради зависимостта на повечето от градовете им към морето. След ВСВ, интересът бил възобновен от Западните съюзници като решение да се заздравят връзките с Африка за обща война срещу социализма, но изобретяването на атомната енергия, цената на презастрояването и края на колониализма представили Атлантропа като технологично ненужна и политически неизпълнима. Институтът Атлантропа продължил съществуването си до 1960.