Бразилия (1985)

Това е филмът, които не е направен да бъде разбран, а по-точно усетен. Иска ми се да напиша нещо за впечатленията си от него, но ще поста по-долу един цитат от нашата Уикипедия, който много добре описва всичко. С други думи, филмът изпреварва времето си и неща, с които си прави тънки шеги, днес са навлезли толкова много в съзнанието на консуматора, четой дори не ги усеща и ги приема за нещо нормално и също като главният герой, едва ли ще имат смелостта да се измъкнат или пък да се опитат да променят това, което считат, че трябва да бъде променено. Защото по този начин могат да жертват всичко и също като Сам Лаури да бъдат размазани на място, само защото са позволили да вдигнат глава.





Цитатът:





Дребният скромен бюрократ Сам Лаури (Джонатан Прайс) от високопоставено семейство се опитва да коригира печатна грешка, породена от инцидент с насекомо. Грешката обаче довежда до сериозни последствия - вместо опасен според властите терорист е убит съвсем друг човек, а Сам в желанието си да открие момичето от своите сънища Джил Лейтън (Ким Грейст) става враг на държавата.





Постепенно филмът разкрива на едно на пръв поглед фантастично, но ужасяващо общество. Общество на тотален контрол, където Министерството на Информацията е всесилно, а хората са се превърнали в безчувствени животни, реагиращи само на плътски удоволствия и вманиачени на тема "пластична хирургия".





Градът е смазващо грамаден, сив, без слънце и дървета. Пътищата са плътно отделени от лунния пейзаж наоколо с редица лъскави реклами. Зрителят непрекъснато се пита - това откъде ми е познато? И действително, във филма са вплетени много неща от съвремието, като са подчертани вледеняващо как безпрепятствено съжителстват лицемерието, безчувствеността, охолството, фалшът и бруталността. Най-честата реклама е на щастието, но в този нещастлив свят децата са изгубили детството си, възрастните - душите си. Над всичко е бюрокрацията и правилата.





Има и шум в системата - т.нар. "терористи", които взривяват бомби на обществени места с отчаяна надежда да събудят някого от безумния сън.





Сам открива любимата от своите сънища, но успява да прекара само един ден с нея. След това идва трагичният край за двама души, осмелили се да плюят на реда и правилата заради чувствата си. Бюрократичната машина ги смазва бързо и безмилостно.





Сам обаче не спира да мечтае до самия край.





Заглавието "Бразилия" на пръв поглед няма нищо общо с едноименната страна. Ето какво обяснява режисьорът Тери Гилиъм: "Веднъж в Порт Талбот, сив и студен град, на също толкова сив плаж видях момче, което си пускаше от портативно радио жива латинска музика. Тя му помагаше да се пренесе някъде далеч и правеше светът му по-малко сив".





Работни заглавия на филма са били "Бразилия", "Министерството", "Как се научих да живея със Системата", и "1984 1/2".