Каналето - Ще ви изтръгнат сърцето

Скечът е инспириран от разказа-приказка на Максим Горки "Горящото сърце на Данко". Той съпоставя ситуацията, описана в разказа, и тази в България от средата на 90-те години. "Данко добрият" пародира Николай Добрев. Ето какво пише за него в Уикипедия: "Той е български политик от БКП, по-късно БСП, министър на МВР през 1996-97 г. Награден е посмъртно с медал „Правосъдие, свобода, сигурност“ от МВР. Николай Добрев играе важна роля по време на политическата криза в началото на 1997 г. На 8 януари парламентарната група на БСП му възлага да състави ново правителство и на 28 януари той официално получава мандат за това от президента Петър Стоянов, но след споразумение с опозицията на 4 февруари се отказва от него. С това той дава възможност за провеждане на предсрочни парламентарни избори и слага край на продължителните масови протести срещу управлението на социалистите. За много от редовите членове на БСП Добрев е виновен за това, че предава доброволно властта в ръцете на СДС и не позволява на партията да довърши мандата си."

В края на клипа "Данко добрият" говори за: Първанко (Георги Първанов), Премянко (Красимир Премянов) и за Жан Клод Вандамко (Жан Виденов). Без значение кои ще бъдат те, иска да ни каже Данко, всички са палачи на собствения си народ!
Добър паралел с България прави скечът. Само че ние не сме били свободни и не сме тръгнали напред, макар че говорим за преход. Останали сме и сме се примирили с робския живот.
"А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и вървяхте – като стадо овце!" - пита Данко.
Ето го акцентът! Къде бяхме ние?

Кратък преразказ на разказа-приказка на Максим Горки:
Това е една драматична история за племе от весели, силни и смели хора, нападнато от други племена и изгонено вдън горите, където има само блата и мрак. Хората започват да умират от отровната смрад. Жените и децата плачат, а бащите потъват в скръб. Трябва час по-скоро да напуснат това място, но за това има само два пътя: назад - към силните и зли врагове, и напред - през тъмните непроходими гори и блата. Обзема ги отчаяние и страх, после ужас. Хората искат да се върнат при врага и да му дадат в дар своята свобода. Уплашени от смъртта, те вече не се страхуват от робския живот. Тогава се появява Данко и предлага да ги поведе напред. Пътят е труден. Те вървят, но гората става все по-гъста, силите им намаляват и те падат духом. Започват да роптаят и уморени и зли да съдят Данко.
"- Ти – казват те – си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ще умреш!
– А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте – като стадо овце!
Ала тия думи ги разяриха още повече. А гората все така пееше своята мрачна песен, гърмът трещеше и дъждът се изливаше.
– Какво да направя за хората? – извика по-силно от гръмотевица Данко.
И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си, изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си. То блестеше ярко като слънцето и дори по-силно от него.
– Да вървим! – извика Данко, вдигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.
Очаровани, те се втурнаха подире му..."
И Данко наистина ги спасява!
"Хвърли радостен поглед към свободната земя смелият момък Данко и се засмя гордо. А след това падна и умря. А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце... И разсипано в искри, то угасна..."