
Следвай
44
Уилям Шекспир - « Макбет », радиотеатър
442
11.07.2016
«Макбет»
от
Уилям Шекспир
радиотеатър
/запис от БНР, п-ма Христо Ботев;
Joint stereo, 128 Kbps/
превод Валери Петров;
радиоадаптация Георги Темелков;
редактор: Димитър Димитров;
звукорежисьор: Асен Саев;
звукооператори: Красимир Гергов; Димитър Василев;
звукови ефекти Силвия Гочева;
участват:
н.а. Венелин Пехливанов (Макбет)
з.а. Меглена Караламбова: (лейди Макбет)
з.а. Юрий Яковлев;
з.а. Цонка Митева;
з.а. Ани Бакалова;
Невена Симеонова;
Георги Новаков;
з.а. Иван Налбантов;
Иван Йорданов;
Петър Пейков;
Димитър Иванов;
Хари Тороманов;
Радко Дишлиев;
Георги Жеков;
Георги Пенчев;
Димитър Англелов;
Кирил Ковачев;
муз. оформление: Валя Бояджиева;
постановка: Георги Темелков
+++
Пето действие
Пета сцена:
МАКБЕТ
Могла би да умре и по-нататък;
бих имал време за такава вест…
Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“
пълзи от ден на ден с крачета ситни,
дорде изгризе сетната частица
на срока ни. А всички наши „вчера“
са светели по пътя на глупци
към мухъла на гроба. Фу, угасвай,
свещице кратка! Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл…
от
Уилям Шекспир
радиотеатър
/запис от БНР, п-ма Христо Ботев;
Joint stereo, 128 Kbps/
превод Валери Петров;
радиоадаптация Георги Темелков;
редактор: Димитър Димитров;
звукорежисьор: Асен Саев;
звукооператори: Красимир Гергов; Димитър Василев;
звукови ефекти Силвия Гочева;
участват:
н.а. Венелин Пехливанов (Макбет)
з.а. Меглена Караламбова: (лейди Макбет)
з.а. Юрий Яковлев;
з.а. Цонка Митева;
з.а. Ани Бакалова;
Невена Симеонова;
Георги Новаков;
з.а. Иван Налбантов;
Иван Йорданов;
Петър Пейков;
Димитър Иванов;
Хари Тороманов;
Радко Дишлиев;
Георги Жеков;
Георги Пенчев;
Димитър Англелов;
Кирил Ковачев;
муз. оформление: Валя Бояджиева;
постановка: Георги Темелков
+++
Пето действие
Пета сцена:
МАКБЕТ
Могла би да умре и по-нататък;
бих имал време за такава вест…
Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“
пълзи от ден на ден с крачета ситни,
дорде изгризе сетната частица
на срока ни. А всички наши „вчера“
са светели по пътя на глупци
към мухъла на гроба. Фу, угасвай,
свещице кратка! Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл…
Виж повече
Виж по-малко