Аз Съм Жива Когато Горя

АЗ СЪМ ЖИВА КОГАТО ГОРЯ
автор: Илиана Фончева,

Пощади ме, любов! Пощади ме,
нека - още във мен да пламтиш.
И да шепна пак твоето име.
Даже - тихо, когато болиш.

Запази ми, любов! Запази ми
всички спомени, скрити във стон.
И със тяхната мъдрост - дари ме!
Да намирам във мисли - заслон.

Прошепни ми, любов! Прошепни ми,
че без мен - в самота ще туптиш.
Даже с гордост - нашепвай ми име.
Дето - смисъла, там - ще си ти.

Подлуди ме, любов! Подлуди ме
със копнежите нежни в нощта.
И с целувки без жал - изгори ме
на безмълвните ласки - в страстта.

Докажи ми, любов! Докажи ми,
че си всичко в съдбата - за мен.
Нека бъдеш в сърце - пощади ме!
Да съм вечно - свободна във плен.

Разбери ме, любов! Разбери ме!
Аз - съм жива! Когато горя
в твойта клада. И там - ще ме има!
До - последния въглен… В жарта!