Дяков: Не съм вярвал, че проектът Лудогорец ще е толкова успешен

Какво е необходимо на един футболен проект, за да се нарече успешен? Създаване на строго-специфичен план за дългосрочно развитие, подплатен с финансова стабилност и вложения в база и футболисти. Когато тези три условия са налице, резултатите са позитивни. В България има такъв клуб, а името му е Лудогорец. Отборът стана шампион на страната за пети пореден път, а хората в страната се надяват тяхната красива приказка никога да не свършва. Тя започва през сезон 2009/10, когато тимът влиза в Б група, през месец септември управлението поема амбициозният Кирил Домусчиев, а „орлите“ стават част от елита. През лятото на 2011 година към „зелените“ се присъединява и настоящият капитан Светослав Дяков.
„Не съм вярвал, че проектът ще е толкова успешен. Щастлив съм, че при нас се работи толкова професионално. Пожелавам и на другите клубове футболистите да мислят само какво правят на терена и да се развиват в добра посока. Мерилото е Европа“, започна Дяков.
„Имаше хора, които ме съветваха да не идвам в Лудогорец. Аз също бях разколебан, но явно, че е било за хубаво. С Лудогорец наистина направихме чудесни неща за българския футбол. Надявам се и искам да продължаваме така. Аз съм амбициозен и искам още трофеи“, продължи халфът.
„Откакто съм в отбора, тази година ни бе най-трудната. Този кошмар Милсами още ми тежи. Отпаднахме от слаб отбор. След това имаше лека несигурност в отбора, имаше треньори, които не познаваха толкова добре футболистите. Но след като Георги Дерменджиев се завърна, нещата потръгнаха. Той е тук от самото начало и познава много добре отбора и всеки от нас. Така по-лесно намери ваксата“
„Дерменджиев е добър и коректен човек. Често прави компромиси с футболистите, но не минава граници. Държи на дисциплината, но не се опитва да ни вкарва в казармен ред. Винаги някой може да сбърка, винаги опитва да го поощри към правия път“.
„Да, на терена си изпускам нервите. Искам да се променя. Опитвам, но това е. Горя в играта. Тези неща, които понякога се случват с мен, не са правилни, съветвам и младите да не го правят. Опитвам се да намаля, но не винаги се получава. Трябва да има желание. С желание всичко се постига“.
„В нашия край футболистите имат по-особен манталитет – може би по-агресивни, никога не се предават“.
„Запалих се по футбола от малък. Мой първи братовчед тренираше и аз често ходех да гледам мачове и треньорите бяха свикнали да съм с тях. Един от наставниците ме пита: „Ти защо не тренираш?“, аз му отвърнах, че не знам къде и той каза, че ме чака в понеделник в 8 часа. Бях там в 7.30 часа. Бях на 8. Футболът винаги е бил голямата ми страст“, разкри за финал Дяков.