Превод - Metallica - Fade To Black - live

“Fade to Black” - Ride the Lightning (1984) Джеймс Хетфийлд : Тази песен беше голяма стъпка за нас. До голяма степен това беше първата ни балада и затова беше предизвикателство и ние знаехме, че ще шокира хората. Групи като Slayer и Еxodus никога не правят балади, но зациклят на едно и също място, което ние никога не сме искали да правим – да се ограничаваш, за да задоволиш феновете си – това са глупости ! Със записването на Fade to black научих колко уморително и трудно може да бъде свиренето на акустична китара. Може да се чуе всяко приплъзване по струните, затова трябваше да бъда внимателен. Написах песента в къщата на един приятел в Ню Джърси. Бях доста депресиран по това време, защото техниката ни беше открадната и бяхме изгонени от къщата на нашия мениджър заради многото буйстване и пресушаването на ликьора от мокрият му бар. Това е песен за самоубийство и в пресата се появиха случаи за деца, които (уж) слагали край на живота си заради нея. Но получавахме и много писма от деца, които ни казваха, че я свързват със себе си и това ги е накарало да се чувстват по-добре. Кърк Хамет: Все още използвах Flying V китарата си, но за тази песен свирих на нек адаптерите, за да извлека този „топъл” звук. Свирех през уа-уа педал на горна позиция. Направихме пистата със солото двойна, но беше трудно да се направи същото и с второто соло в средата, защото беше по-бавно и пълно с интервали. И чак по-късно разбрах по какъв странен начин съм хармонизирал солата. Не бях сигурен какво да е солото в края. Бяхме в Дания от около 4-5 месеца и домът започваше да ми липсва. Имахме също и проблеми с мениджмънта. Мислех си за депресиращи неща, докато го записвах и това помогна. В крайна сметка песента се получи със страхотен звук, наподобяващ доста Dire Straits.