
Следвай
64
Американският баритон Шерил Милнс на 80 - 10.01.2015
166
10.01.2015
Шерил Милнс е спътник на най-големите оперни гласове във втората половина на миналия век. От ранно детство се занимава с музика. Свирил е на цигулка, виола и контрабас. Заработвал на танцови вечеринки с контрабаса, за да може да си плаща уроците по пеене. Талантът му е забелязан от Борис Голдовски, диригент, продуцент и педагог от руски произход, съратник на Кусевицки. Милнс е учил пеене и при знаменитата Роза Понсел. През 1960 година става част от трупата на Голдовски и прави своя дебют в Бостън в партията на Мазето от „Дон Жуан” на Моцарт.
През 1965 година баритонът дебютира на сцената на Метрополитън опера и този театър се оказва ключов в кариерата му. Излиза на тази сцена повече от 650 пъти, последната му роля е Амонасро от „Аида” на Верди (1997 г.), първата е Валентин от „Фауст” на Гуно.
През 1964 г. е европейският дебют на певеца в Милано в „Севилският бръснар” на Росини. В истински триумф се превръща участието му в „Макбет” на Верди на сцената на Виенската щатс-опера през 1970 година.
До 1994 г. Шерил Милнс изпълнява 10 роли на сцената на този театър, сред които и една то коронните си - Скарпиа от „Тоска” на Пучини. В Ковънт Гардън баритонът пее за първи път през 1971 г. в ролята на Ренато от „Бал с маски” на Верди.
Автор: Елена Хубанова
Източник:www.bnr.bg
През 1965 година баритонът дебютира на сцената на Метрополитън опера и този театър се оказва ключов в кариерата му. Излиза на тази сцена повече от 650 пъти, последната му роля е Амонасро от „Аида” на Верди (1997 г.), първата е Валентин от „Фауст” на Гуно.
През 1964 г. е европейският дебют на певеца в Милано в „Севилският бръснар” на Росини. В истински триумф се превръща участието му в „Макбет” на Верди на сцената на Виенската щатс-опера през 1970 година.
До 1994 г. Шерил Милнс изпълнява 10 роли на сцената на този театър, сред които и една то коронните си - Скарпиа от „Тоска” на Пучини. В Ковънт Гардън баритонът пее за първи път през 1971 г. в ролята на Ренато от „Бал с маски” на Верди.
Автор: Елена Хубанова
Източник:www.bnr.bg
Виж повече
Виж по-малко