
Следвай
7
Иван Петров
186
21.07.2014
АКО ВИ ХАРЕСВА ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, МОЛЯ, СПОДЕЛЯЙТЕ ТОЗИ КЛИП, ЗА ДА МОЖЕ ДА СТИГНЕ ДО ПОВЕЧЕ ХОРА!! БЛАГОДАРЯ!!
От албума "Ниско Летиш", 2014
http://plamensivov.com/nisko-letish/flying_low/nisko-letish.html
Музика, текст, акустични китари, вокали, видео: Пламен Сивов.
Аранжимент, клавишни, ударни, миксинг: Калин Сивов
ИВАН ПЕТРОВ
Иван Петров продава зарзават -
на завет - зиме, лятоска - на сянка.
Към два е празен малкият площад,
отдайте чест на кратката му дрямка.
И още есен е, ала прехвърча сняг.
Остава само вятър да засвири.
Добре вървят пиперът и лукът,
за зимнина - какво да им придиряш...
Прииждат старците като мухи,
помъкнали млека и пресни вестници.
Присядат. И говорят за съдби,
за пенсии и болести, естествено.
Иван Петров ги слуша и върви
по хребета на младостта си боса,
към спомена за някаква любов
през лятото на шестдесет и осма.
Усмихнато довършва своя фас,
въздъхва бавно, в есента заслушан.
"Животът", мисли си Иван Петров,
"убива по-добре от всяко пушене".
Примъква в къщи някакво въже,
ракия с мед в джезвето си припича,
а после пие, докато заспи.
Че той е старо българче. Обича.
И няма ропот, само призори
понякога в просъница усеща,
че дребният живот се търколи,
а трябваше да има още нещо...
А трябваше да бъде по-така...
По истинско и някак си по-чудно.
В снега една забравена пчела
без злоба златни кошери сънува.
Иван Петров се буди от студа.
Треперят некролози по дуварите.
Купете си от него зарзават,
че утре може да не го заварите.
От албума "Ниско Летиш", 2014
http://plamensivov.com/nisko-letish/flying_low/nisko-letish.html
Музика, текст, акустични китари, вокали, видео: Пламен Сивов.
Аранжимент, клавишни, ударни, миксинг: Калин Сивов
ИВАН ПЕТРОВ
Иван Петров продава зарзават -
на завет - зиме, лятоска - на сянка.
Към два е празен малкият площад,
отдайте чест на кратката му дрямка.
И още есен е, ала прехвърча сняг.
Остава само вятър да засвири.
Добре вървят пиперът и лукът,
за зимнина - какво да им придиряш...
Прииждат старците като мухи,
помъкнали млека и пресни вестници.
Присядат. И говорят за съдби,
за пенсии и болести, естествено.
Иван Петров ги слуша и върви
по хребета на младостта си боса,
към спомена за някаква любов
през лятото на шестдесет и осма.
Усмихнато довършва своя фас,
въздъхва бавно, в есента заслушан.
"Животът", мисли си Иван Петров,
"убива по-добре от всяко пушене".
Примъква в къщи някакво въже,
ракия с мед в джезвето си припича,
а после пие, докато заспи.
Че той е старо българче. Обича.
И няма ропот, само призори
понякога в просъница усеща,
че дребният живот се търколи,
а трябваше да има още нещо...
А трябваше да бъде по-така...
По истинско и някак си по-чудно.
В снега една забравена пчела
без злоба златни кошери сънува.
Иван Петров се буди от студа.
Треперят некролози по дуварите.
Купете си от него зарзават,
че утре може да не го заварите.
Виж повече
Виж по-малко