Един следобед в Созопол - септември 2019 г.

Чух двама приятели да си говорят:
– Абе, Гошо, какъв я тоя уй на небето? Много е напърчен.
– А, нищо, украсяват за празника.
– Кои бе?
– За тях плака един български политик.
– Баш уй си е, да знаеш. Падна ми имунитета!
– И друго ще ти падне, като пуснат пет джи.
– К’во каза?
– Нищо. Може да опънеш крачола. Много станаха хората. На Американския Стоунхендж го пише.
– Недей така бе, Гошо! Добри българи сме, добри мазохисти, ще издържим.
– ”Дано!” - израз е на нашето велико българско търпение, което един път е мъдрост, друг път е овчедушие. Марко Семов го каза.
– Докога бе? Стига с това търпение. Няма ли да окнем?
– Виртуално може. Да е жив и здрав Зуки, че измисли таз платформа за протести и революции! Акай колкото щеш. Хем ти олеква, хем те записват.
– Бре, Гошо, много знаеш. Я ми кажи защо си толкова печен?
– Гледам клипове във Вибокса, приятел. ;)

Видео: S III mini.
Украсяват и небето на Бургас: https://www.vbox7.com/play:d1ab20d9af
а в Одрин пръскат за „комари”. Вижте: https://www.vbox7.com/play:dee7377150