Пьотр Илич Чайковски - Фантастична увертюра Ромео и Жулиета ( Лондонски кралски оркестър с диригент

Фантастична увертюра "Ромео и Жулиета", Чайковски написва вдъхновен от трагедията на Уилям Шекспир, през 1868 г., която му е възложена от Малий Балакирев за да "види" музикалните му способности. Съветва го да я преработи, но това става едва през 1880 г., където увертюрата започва с молитвата на падре Лоренцо, след като всичко...вече се е случило и "разказва" събитията, а не с образа на Жулиета (в първоначалния вариант).
Към 1’ и 20”, започва разказа му за срещата на Ромео с Жулиета, тяхната все още неосъзната страст, но търсещи истината за любовта си, за която са готови на всичко – дори да застанат пред лицето на смъртта. Към 5’ и 40” "прехвърчат" първите искри между двете фамилий (Монтеки и Капулети), които се чуват малко по-късно и най-осезаемо в чинелите, имитиращи боя с шпаги. В 7’ и 45” английският рог, започва любовната тема на двамата млади, които не се интересуват от враждуващите им родове а от любовта си. В 11’ и 05” "назрява" вторият междуродов сблъсък (отново се чуват шпагите), след което идва признанието на Жулиета, че обича Ромео (в 15’ и 08”), но гневният и баща не дава да се издума за подобна любов (в 15’ и 51”). В 17’ и 00” Жулиета вече е "мъртва" в семейната крипта, когато Ромео я вижда (в 18’ и 40”) и се самоубива, до тялото на любимата си. Чайковски написва на партитурата : "Защо трябва да оценяваме любовта, едва когато я загубим.... "