Stalker-1979-480p

Сталкер 1979; Филм на Андрей Тарковски; Бегло базиран на повестта на Братя Стругацки «Пикник край пътя». Черно-бял и цветен. Субтитри – вградени (burnt). Продължителност 2h 41mn;
Свободен пр. на стиховете Nerv

Из «Привилегировани гледни точки» (Андрей Райчев)

«… трябва да видим, че разпнат на кръста, Исус е на самата граница на отвъдността, така да се каже, надвесен над нея, надникнал в нея. Т. е. ако го кажем на нашия език той е на прага на всяка възможна Зона. Такова е и “очакването” към него. Да се върне и да донесе ново (най-радикалното възможно ново). Конвенцията, с която го натоварва митът обаче, е, разбира се, че това е прагът на Истинската зона, истинската отвъдност, при това “принадлежащата” на всички нас Истинска отвъдност. А следователно никакво опосредстване, никакво самосъзнание тук няма и не може да има по дефиниция. Ако Исус на кръста имаше самосъзнание на Бог той просто би бил елемент (могъщ и властен наистина) от този свят. Към никой сталкер в рамките на християнството не е така радикално очакването естествено. И затова Сталкер от филма, пък и всеки реален сталкер дразни. Изпитваме раздразнение, сякаш той нещо ни манипулира, сякаш позира. Но той не е бог в края на краищата. Той не може нито да отиде, нито да ни заведе в отвъдното. Той само броди по неговите граници и ни дарява надежда. А тя неизбежно и винаги завършва с някакво разочарование.

Защото никакви “истински” надежди просто няма. Надеждата затова е толкова желано нещо, защото реалният свят я оборва. Но и унищожена, престанала, надеждата невинаги ни оставя отчаяни и безсилни. Тя може и да ни дари с опит. Излиза, че опитът е бивша надежда....»