
Следвай
44
Людмил Стоянов - « Антигона», радиотеатър
2 165
12.12.2016
«Антигона» радиотеатър по пиесата на Людмил Стоянов
вж също: https://www.vbox7.com/play:a9dde1503d
адаптация: Мария Христодорова; редактор: Маргарита Венкова; звукооператор: Валентин Йорданов; звукорежисьор: Ели Чалгаджиева; зв. ефекти: Цветана Господинова; муз. оформление: Пламен Петров; режисьор: Георги Тодоров
участват: Ванча Дойчева; Борис Арабов; Виолета Минкова; Ириней Константинов; Рачко Ябанджиев; Невена Куманова; Юлия Лазарова; Рая Нанкова; Маргарита Костова; Божидара Цекова; Кирил Ковачев и др.
/запис от БНР, 128 Kbps, стерео/
+++
Върховенстовото на закона е една от задължителните основи, без които няма цивилизация.
Той трябва да е еднакъв за всички и неподвластен на емоциите.
Уви, рано или късно идва ден, когато прилагането за закона е варварски акт.
Именно тогава моралът и правото са на различни блюда на везните в съдилището на човечността.
Класическата трагедия на Софокъл - Антигона е вдъхновила много автори - писатели и композитори да пресъздадат нейната история, която сбито е следната:
предистория:
Едип е отгледан в чужда земя, от други родители, които мисли за свои. Опитвайки се да избегне ужасно пророчество, за което научава след като възмъжава, неподозирайки нищо убива баща си Лай и се жени за неговата съпруга и своя майка - Йокаста. Той напуска приемното си семейство и считаната от него за родна страна. По пътя влиза в кавга след нещо като «пътен инцидент» и разгорещен в спора, убива баща си, царят на Тива - Лай, без да има ни най-малка предства с кого е скарването. След това, избавяйки Тива от бедствие,
става герой на града и се жени за овдовялата царица - Йокаста, която е негов майка, но също е в неведение за кого се омъжва.
Без дори да подозират за кръвосмешението Едип и Йокаста имат две дъщери (Антигона и Исмена) и двама сина (Етеокъл и Полиник).
След като научава истината Едип се ослепява и се оттегля в свещенната гора край Атика. Антигона се грижи за него по време на изгнанието му и след смъртта му се връща в Тива.
След като се оттегля в изгнаничество, Едип оставил царството на двамата си сина, които се разбрали да се редуват на трона през година. По-големият Етеокъл, управлявал пръв, но след една година изгонил Полиник от Тива. За да си отмъсти и върне властта, Полиник организира поход срещу Тива, станал известен като походът на "Седемте срещу Тива". (Тиванската крепост е известна и със седемте си укрепени врати, за това се нарича още Седмоврата Тива.
Етеокъл е победител на шест от градските врати, на седмата двамата братя се убиват един друг.
Антигона е Годеница е на Хемон, сина на Креон.
От тук приблизително започва действитео на Антигона.
Тя погребва тялото на брат си Полиник, въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива и неин роднина(брат на Йокаста).
За това нарушение, Креон я осъжда да бъде погребана жива. След натиска на народа и жреца Тирезий, Креон размисля и решава да я освободи.
При отваряне на подземието, намират Антигона обесена. При тази гледка годеникът й, Хемон се самоубива, а за Креон остава да оплаква злата съдба и се кае за грешките си.
Людмил Стоянов е написал три пиеси по антични сюжети "Томирис" (1921 г.), "Аполон и Мидас" (1923 г.), "Антигона" (1926 г.)
вж също: https://www.vbox7.com/play:a9dde1503d
адаптация: Мария Христодорова; редактор: Маргарита Венкова; звукооператор: Валентин Йорданов; звукорежисьор: Ели Чалгаджиева; зв. ефекти: Цветана Господинова; муз. оформление: Пламен Петров; режисьор: Георги Тодоров
участват: Ванча Дойчева; Борис Арабов; Виолета Минкова; Ириней Константинов; Рачко Ябанджиев; Невена Куманова; Юлия Лазарова; Рая Нанкова; Маргарита Костова; Божидара Цекова; Кирил Ковачев и др.
/запис от БНР, 128 Kbps, стерео/
+++
Върховенстовото на закона е една от задължителните основи, без които няма цивилизация.
Той трябва да е еднакъв за всички и неподвластен на емоциите.
Уви, рано или късно идва ден, когато прилагането за закона е варварски акт.
Именно тогава моралът и правото са на различни блюда на везните в съдилището на човечността.
Класическата трагедия на Софокъл - Антигона е вдъхновила много автори - писатели и композитори да пресъздадат нейната история, която сбито е следната:
предистория:
Едип е отгледан в чужда земя, от други родители, които мисли за свои. Опитвайки се да избегне ужасно пророчество, за което научава след като възмъжава, неподозирайки нищо убива баща си Лай и се жени за неговата съпруга и своя майка - Йокаста. Той напуска приемното си семейство и считаната от него за родна страна. По пътя влиза в кавга след нещо като «пътен инцидент» и разгорещен в спора, убива баща си, царят на Тива - Лай, без да има ни най-малка предства с кого е скарването. След това, избавяйки Тива от бедствие,
става герой на града и се жени за овдовялата царица - Йокаста, която е негов майка, но също е в неведение за кого се омъжва.
Без дори да подозират за кръвосмешението Едип и Йокаста имат две дъщери (Антигона и Исмена) и двама сина (Етеокъл и Полиник).
След като научава истината Едип се ослепява и се оттегля в свещенната гора край Атика. Антигона се грижи за него по време на изгнанието му и след смъртта му се връща в Тива.
След като се оттегля в изгнаничество, Едип оставил царството на двамата си сина, които се разбрали да се редуват на трона през година. По-големият Етеокъл, управлявал пръв, но след една година изгонил Полиник от Тива. За да си отмъсти и върне властта, Полиник организира поход срещу Тива, станал известен като походът на "Седемте срещу Тива". (Тиванската крепост е известна и със седемте си укрепени врати, за това се нарича още Седмоврата Тива.
Етеокъл е победител на шест от градските врати, на седмата двамата братя се убиват един друг.
Антигона е Годеница е на Хемон, сина на Креон.
От тук приблизително започва действитео на Антигона.
Тя погребва тялото на брат си Полиник, въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива и неин роднина(брат на Йокаста).
За това нарушение, Креон я осъжда да бъде погребана жива. След натиска на народа и жреца Тирезий, Креон размисля и решава да я освободи.
При отваряне на подземието, намират Антигона обесена. При тази гледка годеникът й, Хемон се самоубива, а за Креон остава да оплаква злата съдба и се кае за грешките си.
Людмил Стоянов е написал три пиеси по антични сюжети "Томирис" (1921 г.), "Аполон и Мидас" (1923 г.), "Антигона" (1926 г.)
Виж повече
Виж по-малко