Зеленчуци в пустинята на Катар

Катар. Лукс, висок стандарт и енергийно разточителство насред пустинята. Животът там е освободен от данъци. Всъщност местните не плащат за ток, вода, телефон, здравеопазване. Разкош и разточителство, които почиват на изкопаемите горива. Духът от тази лампа ежедневно носи на правителството по 230 милиона долара от продажби.

Катар е третата страна в света по запаси от природен газ и е най-големият доставчик на втечнен газ, поне в класацията на американската енергийна информационна администрация. Неустойчивата характеристика на тези залежи се крие в думата “изчерпаеми”. Напълно логично е катарците, а и останалият свят, да си зададат въпроса: а какво ще стане после? Мнозина мислят в тази посока. Не са малко и онези, които вече действат.

“Сега е времето да се инвестира отвъд нефта и газа. В зелена енергия. В слънчева енергия и в топлинна енергия, които са в изобилие в пустинята”, пояснява Халифа ал Соайди, изпълнителен директор на Qatar Fertiliser Company.

Някои твърдят, че е твърде хубаво, за да е истина. Но в пустинята на Катар вече има работеща оранжерия. Тя е изградена на площ от 10 хиляди квадратни метра.

“Вече имаме първата реколта краставици. И можем да се похвалим, че берем по 1000 краставици на ден. Соларна енергия, обезсоляване и изпаряване на водата – никоя от тези три технологии не е нова, но за първи път те са комбинирани”, разказва Стивън Кларксън от Sahara Forest Project.

Съчетанието изглежда успешно. Създателите на проекта са се вдъхновили от природата. И то от един на пръв поглед маловажен детайл. Ноздрите на камилите. Те имат способност да кондензират водата. В оранжерията използват морска и подпочвена вода. Как се получава достатъчно вода за поливане? Тайната е в температурната разлика и агрегатните състояния. Чрез енергия, получена от слънцето, водата от двата източника се подава към различни тръби. Горещият пустинен въздух изпарява топлата, когато тя минава през специално ограждение. Охладената се насочва към насажденията в оранжерията се използва за поливане.

“Това парче картон показва начина, по който работи системата в оранжерията. Водата преминава през специални тръби и се обезсолява. Прегради задържат охладената вода”, обяснява д-р Вирджиния Корлес.

Проектът бил представен за първи път на конференцията за климата в Копенхаген през 2009-та година. Тогава реакцията на повечето участници във форума била, че идеята е доста налудничава. Създателите на проекта, обаче, доказаха, че трябва да се гледа на заобикалящата среда по различен начин. И че вода и храна могат да се добиват навсякъде, дори и на места, където има само пясъци, а слънчевите лъчи са изпепеляващи.

“Всеки нов проект крие риск. Но мисля, че сме изправени пред още по-голям риск, ако не опитаме. Тази идея има голям потенциал, защото ние имаме в изобилие слънчева светлина, въглероден диоксид и морска вода, от които можем да произвеждаме прясна вода, екологично чиста храна и електричество”, казва Йохим Хаг, изпълнителен директор на “Sahara Forest Project”.

Проектът е на стойност 5 милиарда долара. Ако се окаже успешен, подобни оранжерии ще “разцъфнат” и на други места в пустинята.

Халифа ал Соайди, изпълнителен директор на Qatar Fertiliser Company: Проектът доказа, че пустинята може да бъде и зелена.

Автори: Милен Атанасов, Биляна Бонева