Потребител "елиндор".Медът се яде от хората още преди да сме били "хомо сапиенс". Най-старата рисунка(скална, пещерна) е на около 8 000 години :) намерена е в Еуропа. Долу горе тогава датират и човешките общества като цивилизации. Все пак една маймуна(НЕ ЧОВЕКОПОДОБНА) може да разбере, че щом медояд(в африка се срещат, от там произлизат и човекоподобните ни прадеди) би влязъл в конфронтация с безброй пчели, значи че това си струва да се яде :)
Съгласен съм и аз, но същността е в загубата на отличаващите го вещества от захарта. Захар и мед имат глюкоза и фруктоза, но медът има и токсини от растенията(да кажем, че медът е захар с билков чай) това е различното. Аз лично ти препоръчвам пресният мед(това ми е препоръчал баща ми като бивш пчелар).
Аз се сещам за по-стар мед, който ставал за ядене... Но това, че става не значи, че е вечен. Той няма същите качества, като пресния- тоест вече е загубил свойствата си и няма полза от него :)
МЕДЪТ СИ ИМА трайност. Може да седи с години, но той губи качествата си. Когато се кристализира(аз най-го харесвам тогава) много не го желаят-бил имал захар разни глупости(всеки пчелен мед е почити идентичен със захарта еднакъв състав имат) и те го разтапят във вода-НО при ТЕРМИЧНА обработка той губи някои съставки :) Баща ми беше пчелар и "застарял" мед не пипа...
Солта НЕ ТРЯБВА да присъства тя не е хранителен продукт, да подправка, но тя си е химическа реакция. Захарта и тя е такава, но поне се произвежда от човек-въпреки, че пак се ползват природни ресурси, за процесите. Солта е все едно да кажете, че скалите са дълготрайни, затова НЕ.Относно семената/ядките и брашното, което се прави от тях, самите зърна се сваряват и готвят трудно след време, а брашното/нишестето може да ви развали погачата.