Това, че в залата не е закапал дъжд,е това, което спира моя бяг. Оставам тук.Наричайте го гьон, а мен настъпана от слон,но студиото е подслон, докато спре дъждът, за мойта права коса.
Последна нощ, а утре ни очаква път.Поглеждам към Горубляне. Дали и там вали?Не ме е страх от път. Не искам да ме капе дъжд.Това, което ще стане със косата ми, ме спира сега.За кой ли път аз признавам: не мога сама да изправям коса.А обувките ти - те стават за дъжд, но не може да пееш със тях.Как ще рапираш със тези чорапи и със тези очила?Със този стайлинг как ще рапираш?
