Беше супер Гениална си възхищавам ти се от самото начало и така ще бъде до края на света.Думите ти ме трогват с всеки следващ ред събуждаш в мен различно чувство.В един момент тъга в другия момент неописуемо щастие,а към края на изречението ти вече изпитвам такава ярост че мога да си хвърля компа през терасата от нерви.Не знам как ме караш да се чувствам тъка,но тази ти дарба е уникална и мисля че не съм единствената усещаща различни чувства.Продължавай да ме оставаш без думи. (love) :* (bow)
Разбирам напулно причината за забавянето ти . Много ми хареса контраста в текста колкото и да беше мрачен все се намираше нещо което да пропуска надежда и топлина толкова книги сум изчела но никуде не намирах тази чувственост а сега наъ после открих смисул в думите турси за да намериш ето на открих теб и прекрасният ти фик коъто сякаш купе очите ми в блаженство благодаря ти че за пореден пут надвиши очакванията ми :D :* (love)
Тази история наистина ми хареса, но ми се искаше да не плача толкова... Въпреки че имах предположения как ще се развият нещата, все пак успя да ме разчувстваш (bow) Много ми е мъчно, че историята им има такъв край ;( Все пак изглежда така сякаш са се търсили толкова години, нищо, че са били един до друг и накрая тъкмо потръгват нещата - няколко щастливи момента и...край ;( Пък и писмото му...не е лесно да живееш с мисълта, че всеки ден гаснеш и много скоро няма да те има.Не мога да коментирам :@
как можа да го направиш как можа да ме разчувстваш до толкова че да се разплача в тази глава имаше толкова много емоции че чак усетих студа и мрака две чувства които бяха усетила за последно преди две години когат за зти пут се сблусках сус смуртта но все пак тогава загубих много скуп човек нищо аз пак успях да усетя болката която усещах тогава браво не мога да упиша колко истински бяха думите ти усетих ги с всяка част от себе си продаулжаваъ само така и винаги може да ме разчувстваш така ;(
КАК МОЖЕ ДОРИ ДА ТИ ХРУМНЕ чЕ ГЛАВАТА Е БЕЗИНТЕРЕСНА!!!!!! беше адски чувствителна едва успях да здуржам сулзите си на някоъ моменти особенно когато Сакура се прегурна сус Саске тогава как не се разревах аз самата не разбирам просто продулжаваъ да влагаш цялото си сурце и винаги ще усееш да ме плениш и сум сигурна че не сум единствената която мисли така :) :) :)
Главата беше много интерестна...очаквах Итачи и Саске да се прегърнат, но явно грешах...става все по интерестно затова пусни некста бързо...доколкото е възможно :)
господи ужасно си добра когато започнах да чета 64 глава се заклех че нямя да плача и наистина не успях да се разплача когато братята учиха разбраха за смурта на родителите си или когато бяха в болницата или пред болницата но накрая когато сакура беше при родителите си просто не издуржах аз попринцип много трудно се разплаквам на такива сцени но ти успя това е сврух човешко браво много болка и драма си вкарала в думите аз наистина почувствах това което и героите супер си очаквам некста :D :D
Главата е страхотна!!! Имам толкова много неща които искам да кажа за това колко беше интересна но просто нямам думи :X Много се радвам че Сакура и Саске се здобриха (party) А и се надявам родителите на Саске да са добре :(
