Онзи глас дочувам пак в нощта,
твоя глас, гласът познат на любовта.
Викаш ме, пулсира в нас греха,
спомени въздишат някъде в нощта.
Припев:
Молиш ме ти.
С теб да делим любовта и греха,
но е късно
Онзи глас дочувам пак в нощта,
твоя глас, гласът познат на любовта.
Викаш ме, пулсира в нас греха,
спомени въздишат някъде в нощта.
Припев:
Молиш ме ти.
С теб да делим любовта и греха,
но е късно
Буря от сълзи във мене се върти
и хладно от любов боли.
Езеро от лед е твоето сърце,
отдавна лъжеш ти.
Имаше късмет, че влюбена съм в теб,
щях да те направя луд.
Пак ще ти простя и пак ще те спася,
