an1nc1
Не, не съм луд приятелю.
Просто има неща, които не можеш да ги изречеш с думи.
Знаеш ли... Има една частица вътре в нас.
Тя ни кара да блестим като изгрева.
Кара да ни, да сме красиви като залеза.
Тази частица
Просто има неща, които не можеш да ги изречеш с думи.
Знаеш ли... Има една частица вътре в нас.
Тя ни кара да блестим като изгрева.
Кара да ни, да сме красиви като залеза.
Тази частица
приятелю.
Тази частица...
Тя е нашата СВОБОДА... Свободата с която сме родени.
Нима сме готови да я дадем на всеки, който я поиска за собствените облаги?
Нима приятелю, времето ни е вечно тук, на тази земя, за да я раздаваме тази частица, с толкова лека ръка?
Когато им я дадем я късат.
Късат я така, сякаш късат красиво цвете от земята.
Но знаеш ли какво става с откъснатото красиво цвете?
То спира да живее.
То не ще бъде същото след няколко дни.
Не ще блести.
Не ще бъде красиво, нито ще грее и сияе.
Ето това се случва и с нас приятелю.
Това се случва всеки път когато даваме нашата частица.
Но знаеш ли...
Даваме я, защото не сме я опознали...
Опознаеш ли я...
Ще кипи, докато не изгори тези окови приятелю.
Докато не сломи всеки един страх и всяка една прашинка с гняв и омраза!
Ни ще имаш спокойствие, ни мира!
Тогава приятелю, остави, тази частица да тече.
Да тече във вените ти.
А когато прекоси през теб, никога не ще бъдеш същият, който си бил досега приятелю.
Ти ще бъдеш прероден.
Когато си я изпитал, никога вече не би посмял да я жертваш,нито даваш, дори за миг.
Но... Тогава приятелю...
Тогава ще те намразят.
Ще те намразят за това, че не им я поднасяш.
Ще те мразят, че не им позволяваш да я късат и пилеят!
Тогава не чувствай вина приятелю.
Продължи напред с високо вдигната глава и не се обръщай!
Напусни този бряг.
/-feel the sun/
Тази частица...
Тя е нашата СВОБОДА... Свободата с която сме родени.
Нима сме готови да я дадем на всеки, който я поиска за собствените облаги?
Нима приятелю, времето ни е вечно тук, на тази земя, за да я раздаваме тази частица, с толкова лека ръка?
Когато им я дадем я късат.
Късат я така, сякаш късат красиво цвете от земята.
Но знаеш ли какво става с откъснатото красиво цвете?
То спира да живее.
То не ще бъде същото след няколко дни.
Не ще блести.
Не ще бъде красиво, нито ще грее и сияе.
Ето това се случва и с нас приятелю.
Това се случва всеки път когато даваме нашата частица.
Но знаеш ли...
Даваме я, защото не сме я опознали...
Опознаеш ли я...
Ще кипи, докато не изгори тези окови приятелю.
Докато не сломи всеки един страх и всяка една прашинка с гняв и омраза!
Ни ще имаш спокойствие, ни мира!
Тогава приятелю, остави, тази частица да тече.
Да тече във вените ти.
А когато прекоси през теб, никога не ще бъдеш същият, който си бил досега приятелю.
Ти ще бъдеш прероден.
Когато си я изпитал, никога вече не би посмял да я жертваш,нито даваш, дори за миг.
Но... Тогава приятелю...
Тогава ще те намразят.
Ще те намразят за това, че не им я поднасяш.
Ще те мразят, че не им позволяваш да я късат и пилеят!
Тогава не чувствай вина приятелю.
Продължи напред с високо вдигната глава и не се обръщай!
Напусни този бряг.
/-feel the sun/
Следвай
7
