VBOX7

andjika

‎- Познаваш ли я?
- Коя?
- Тази, която току-що мина покрай нас.
- Защо?
- В очите ти сякаш пламна нещо и набързо изгасна...
- Да, познавам я. Тя беше моето момиче. Онова малко момиченце, което излъгах, за да

бъде моя. А тя ми вярваше. Вярваше ми прекалено много и ме обичаше. Обичаше ме до полуда. Дните, в които не ме виждаше бяха най-тежките за нея. А аз продължавах да я лъжа. Цялата лъжлива история бе толкова хубава, че тя се усъмни. И си тръгна. И когато след време разбра, че всичко е било нарочно, ме намрази.
- Говорите ли си?
- Да. Останахме си приятели. Тя казва, че ме обича, но аз забелязвам презрението, с което ме гледа. Осъзнавам, че съм я наранил и все още я боли. Твърди, че е добре, казва, че не ми се сърди, но знам, че не е така. И съжалявам. Съжалявам себе си, защото тя беше най-хубавото нещо в живота ми, а аз я изиграх ..

Инфо

Следвай 1